Йога и духовно здраве

                                  от Махендра дас

Днес много хора смятат, че йога е практика за поддържане на физическото здраве. Обикновено асоциираме думата ‘йога’ се с картини на усмихнати, добре изглеждащи мъже или жени, застанали в известна асана или седнали да медитират в поза лотос. Интуитивно си казваме, че целта на тези занимания трябва да е свързана със здравето, намаляването на стреса и т.н. Рядко обаче, от популярното представяне на йога можем да разберем какъв е по-дълбокия смисъл и философия, стоящи зад привидно ‘земния’ характер на тези упражнения.

      Можем да разбираме йога като едно обобщаващо понятие за традиция, включваща много течения, практики и концепции имащи една цел – мокша, или освобождение от кръговрата на материалното съществуване. Това се постига чрез свързването (йога) на индивидуалното съзнание (атма) и свръх-съзнанието (парам атма). Всички други резултати от практиката на йога, като здраве и спокойствие, са ‘вторични продукти’, които разбира се, имат своето важно място в постепенния напредък към духовно усъвършенстване. Затова Патанджали, основателят на класическата йога, поставя физическите упражнения в началото на своята ‘осморна’ (ащанга) система. Но за да има устойчив напредък и траен резултат от практиката, човек трябва изцяло да приеме принципите на системата.

      Първите два принципа са така наречените ‘морални правила’ – яма и нияма. Те са изключително важни, защото изграждат основата за постигането на крайния резултат. Без тях, практиката на упражнения ще има само повърхностен ефект върху най-грубата част от нашето същество. Иначе казано, може да се излекуваме от някоя болест на тялото и да се чувстваме много добре физически, но ако не работим паралелно върху духовното си здраве, няма как да навлезем в дълбините на йога, какво да говорим за постигането на крайната й цел. Именно поради това, яма и нияма са основополагащи, независимо от конкретната форма на йога практиката.

      Яма са ‘правилата-забрани’, или въздържането от: 1/ насилие, 2/ лъжа, 3/ кражба, 4/ полов живот и 5/ трупане на притежания. В зависимост от положението си, йога адептът трябва да се опитва да прилага тези принципи доколкото може. За аскетът, отрекъл се от обществото, е задължително да следва правилата сто процента.  Смисълът е, че колкото повече се въвличаме в гореизброените занимания, толкова повече се отдалечаваме от целта на йога. Съвременното общество, в което изобилстват насилието, измамите, разврата и алчността, не ни предлага много благоприятна среда за задълбочено практикуване на йога. Не случайно ведическите текстове описват днешната епоха на Кали като най-трудното време за живот във всяко отношение и особено за духовна практика. 

      Нияма са ‘позитивните’ правила или качествата, които трябва да култивираме: 1/ чистота, 2/ удовлетворение, 3/ непривързаност, 4/ изучаване на свещените текстове, 5/ отдаване на Ишвара (Бог). Чистотата е свързана както с поддържане на тялото хигиенично и здраво, така и с пречистване на съзнанието. Според Аюрведа, коренът на повечето болести е ама – токсини, натрупани в резултат на неправилно хранене и начин на живот. Класическите йога трактати ни съветват да имаме балансирана диета и режим и да правим асани и пранаяма (физически и дихателни упражнения) за да поддържаме тялото си в добра форма. Освен физическата ама има и токсини на съзнанието (мала). Традиционно се изброяват няколко основни ‘замърсявания’ на душата – похот, гняв, алчност, гордост, завист и заблуда. Поддържането на духовно здраве се свежда до ‘изчистване’ или минимизиране на тези негативни състояния, които са сериозна пречка за духовното усъвършенстване.

      Патанджали сравнява тези препятствия (антарая) със скали лежащи по пътя на йога. Той изброява също проблеми като болести, летаргия, съмнения, нетърпение, примирение, разсейване, невежество породено от арогантност, липса на инициатива и на самоувереност. Те се проявяват в симптоми като негативно настроение, депресия и физически страдания. За да преодолее тези препятствия йога адептът трябва да се въоръжи с много търпение и решителност, а също и със знание за методите, с които тези проблеми могат да се разрешат. Йога сутрите ни учат да се придържаме към наставленията на нашия учител, да следваме практиката редовно и философски да размишляваме върху нашето истинско ‘Аз’ – като същност различна от грубата и фина материални обвивки. Но най-важния метод за отстраняване на препятствията, според Патанджали, е ишвара-пранидхана – отдаването на Бог.  

Този принцип произлиза от ведическото разбиране, че сред безбройните вечни живи същества (нитяс) или индивидуални съзнания (четанас) има едно, което е най-висше – Ишвара, което значи ‘Върховно същество’. Понеже ние сме малки и ограничени, а Ишвара – всемогъщ, то ако се обърнем към него за помощ и се отдадем, проблемите по пътя ни ще станат незначителни. Метода на връзка с Върховния чрез преданост (бхакти йога) е много ефективен. Не случайно Шри Кришна нееднократно подчертава в Бхагавад-гита, че това е най-възвишения йога път и начин за постигане на себепознание (БГ 6.47, 18.55).

В йога сутрите се описва по какъв начин може да се обърнем към Ишвара, който е личност и може да отвърне на молбата ни. Директния метод за свързване е повтарянето на мантри като ОМ. Медитацията чрез повтаряне на ОМ или пранава (най-висше просветление) е позната като джапа. Без мантра, медитацията няма духовен ефект. Джапа, правена с дух на преданост, премахва препядствията по пътя на йога, поддържа духа ни здрав и съзнанието ни чисто. По този начин всичките ни дейности се посвещават (пранидхана) на удовлетворението на Бог (Ишвара) и така напредъка в йога става много бърз и лесен. Великият йога учител Кришнамачаря, наричан често ‘бащата на съвременната йога’, е твърдял, че ишвара-пранидхана е най-важния, ако не и единствен метод, достъпен за нас в тази епоха на Кали.

Важно е да знаем обаче, че за да има истински резултат от повтарянето на ведическите мантри като ОМ и гаятри, те трябва да бъдат получени от учител свързан с автентична ученическа последователност. А за да бъде посветен в този процес, човек трябва да притежава специални качества – себеконтрол и стриктно спазване на гореизборените принципи на чистота и въздържание. И макар повтарянето на ведическите мантри без тази квалификация да не грешно, според писанията то ще е нишпхала (безплодно). Но ако следването на правилата е трудно за съвременния човек поради огромните препятствия, как може да разчитаме на помощта на мантрите, ако тяхната сила се проявява само за посветените?

За разлика от ведическите мантри, панчаратрика мантрите са достъпни за всички – дори хората без посвещение. От тях най-важни са нама мантрите или имената на Ишвара. ОМ обозначава безличностния аспект на Бог, а нама мантрите като Рама, се отнасят до безбройните му форми и качества на личност. Измежду многото нама мантри, една е изтъкната в Кали-сантарана Упанишад като най-доброто средсто за духовно просветление в епохата на Кали – затова е наречена маха (велика) мантра: Харе Кришна Харе Кришна / Кришна Кришна Харе Харе / Харе Рама Харе Рама / Рама Рама Харе Харе. Шри Чайтаня, основоположника на масовото бхакти движение, казва че за потварянето на маха-мантрата не се изисква специална квалификация, нито пък има строги правила. Тази мантра носи най-голямото благо (шрея) и блаженство (ананда) за всички живи същества. Затова тя е най-достъпния и лесен начин за постигане на духовно здраве по пътя на йога.