от Тулси дас
Критерий за нашия напредък в Кришна съзнание е колко силна е вярата ни в Кришна. До каква степен сме поверили живота си в ръцете на Кришна и до каква степен разчитаме на себе си. В Чайтаня Чаритамрита е дадено следното определение за вяра:
„Преданият трябва да бъде твърдо убеден, че Кришна ще го защити. Никой друг всъщност не може да ни защити и тази твърда убеденост се нарича вяра.” (ЧЧ, Мадхя, 22.100)
За да може нашата вяра да укрепне ние имаме нужда от благоприятна заобикаляща ни среда. За да може едно дете да се развие правилно то има нужда от благоприятната среда на грижовните родители; за един предан тази среда е обкръжението на преданите (сат санга). Шастра заявява:
„Човек може да постигне съвършенството на живота ако е общувал с чисти предани дори само за миг. Това твърдят всички разкрити писания.” (ЧЧ, Мадхя, 22.54)
„Да се дискутират забавленията на Бога в компанията на чисти предани е много удовлетворяващо за слуха и сърцето. Чрез култивиране на такова знание човек постепенно напредва по пътя към освобождението и след като го постигне неговия вкус става установен. Тогава започва истинското предано служене.” (ШБ, 3.25.25)
В такова обкръжение нашия духовен напредък е сигурен. Ние започваме да ставаме все по-сериозни в духовния живот и да отдаваме регулярно предано служене (бхаджана крия). Ценностната ни система започва да се променя и постепенно изоставяме лошите си навици (анартха ниврити).Тогава, необезпокоявани от нашите недостатаци, ние ставаме напълно погълнати от дейностите на преданото служене (ништа) и все по-силно започваме да усещаме вкуса на Кришна съзнание (ручи,асакти). По този начин в обкръжението на преданите вярата ни става все по-твърда. Все повече започваме да действаме на нивото „аз съм слуга на Кришна” (Кришнера нитиа даса).
От друга страна в обкръжението на непредани (асат санга) вярата ни пак се усилва, но не вярата ни в Кришна (ека шарана), а вярата в материалистичния начин на живот. Захващаме се да отдаваме регулярно служене на сетивата си, семейството, нацията или целия човешки род (бхаджана крия). Ценностната ни система и различните ни схващания и концепции за живота все повече се повлияват от това. Започваме да виждаме светският начин на живот като не чак толкова лош. Започваме да развиваме различни лоши навици и постепенно унищожаваме добрите си качества развити по милостта на преданото служене (артха ниврити или анартха праврири). Все повече сме погълнати от светски дейности и ставаме напълно установени в концепцията за живота ахам мамети, „аз съм това тяло и всичко свързано с него е мое” (ништа). Тогава човек започва да се „наслаждава” на материалните си притежания, ставайки все по-привързан към тях (ручи, асакти). В такова общуване вярата ни, че целта на живота е удовлетворението на сетивата (кармендрия прити), става все по-силна. Започваме да търсим убежище и сигурност все повече и повече в материята, в банковата си сметка, в членовете на семейството (ненадеждните войни, в работата си, в илюзорната протекция на правителството, в лъжите на политиците и т.н.
По този начин много предани постепенно губят вярата си в Кришна като техен единствен подслон, вярата в преданното служене и вярата във ведическата култура като алтернатива на днешната западна „култура”. А дори кармите знаят, че когато загуби вярата си човек губи всичко. Тази тежка загуба се дължи главно на неблагоприятното общуване (асат санга).
Някои може да възрази, „какъв е проблемът, положението не е толкова лошо колкото го описвате”.
Проблемът е, че днес може да имаме материални притежания, заради които да се чувстваме сигурни - достатъчно пари, хубава жена, голяма къща, скъпа кола, но колко време те ще бъдат наши? В края на живота ще бъдем принудени да изоставим всичко това. Накрая ще бъдем принудени да изоставим илюзията, че аз съм това тяло и че материалните аранжименти могат да ми дадат сигурност. Ако приживе не се разделим доброволно с нашите упадхи (обозначения), накрая те ще бъдат насилствено ампутирани. Amputated upadhis. В края на живота единственият ни подслон ще бъде Кришна.
Затова общуването с преданите е толкова важно – защото то ни освобождава от фалшивите ни концепции за живота.
Общуването с преданите не значи да ги използваме като аплодираща нашите шоу- изпълнения тълпа почитатели. Общуване с преданите не значи да ги експлоатираме материално и емоционално само защото сме се присъединили към движението малко по-рано от тях. Общуване с преданите не значи приятна компания за малко „невинна” праджалпа.
Общуване с преданите значи да им служим безкористно и да се молим да развием техните възвишени качества, заради които те са толкова скъпи на Кришна.
Шрила Прабхупада пише в коментара си към Шримад Бхагаватам 1.5.19:
„Заради лошо общуване понякога преданият започва да имитира кармите. Кармите искат да контролират материалния свят. По подобен начин начинаещият предан глупаво планира да натрупа материални богатства в замяна на преданото си служене. Такива глупави предани понякога са поставяни в трудна ситуация лично от самия Бог. Като специална милост, Той може да им отнеме всички материални притежания. По този начин заблуденият предан бива изоставен от всичките си роднини и приятели и по милостта на Бога се връща към преданото служене.
В Бхагавад-гита се казва, че такива паднали предани получават възможност да се родят в семейства на издигнати брахмани или в семейства на богати търговци. Но такъв предан не е толкова щастлив както този, който е поставен от Кришна в на пръв поглед безпомощна ситуация. Падналият предан, който е роден в добро семейство може да забрави лотосовите нозе на Бога, защото не е толкова щастлив, но преданият, който е поставен в окаяно положение се връща бързо в подслона на лотосовите нозе на Бога, защото се мисли за напълно безпомощен.”
No comments:
Post a Comment