Всяка година в света се публикуват 300 000 нови книги на
светски теми. … Наистина, в някои от тях се потвърждава съществуването на Бога,
но Богът прави повече от това просто да съществува. Именно това „повече“ Го
прави всепривличащ. Над и отвъд всички книги за божествено откровение именно
това „повече“ се разкрива в „Шримад-Бхагаватам“. (Сухотра Свами,
„Трансцендентен персонализъм“)
Светът не е започнал с Големия взрив, а с Големия лотос. На този лотос,
израснал от пъпа на Върховния Бог, се появило първото живо същество във
Вселената – Брахма. Задачата на Брахма била да създаде различните планетарни
системи и телата на всички видове същества, които трябвало да населят
Вселената. Той обаче не знаел как да изпълни тази свръх сложна задача; търсейки
отговори и опитвайки се да открие източника на лотоса, върху който се родил,
той се спуснал по стъблото му и започнал първата изследователска мисия в
историята на света. След дълго пътешествие стигнал до безкраен, бушуващ океан.
Свирепите му гигантски вълни започнали да люлеят стъблото, заплашвайки да
погълнат първия изследовател. Уплашен и още повече объркан, Брахма се покатерил
обратно на върха на лотоса. Така, с неуспех, завършила първата научна мисия. С
подобен провал щели да завършват безброй много подобни мисии в бъдеще – това е
съдбата на всички опити да разгадаем истината с несъвършените си ум и сетива,
без да се осланяме на помощта на Бога.
След като се изкачил
обратно, той се замислил какво да прави. Тогава чул как някой му казва:
„Тапаха“ (в превод – „Трябва да се подложиш на отречения“). Брахма се огледал
наоколо, за да открие източника на звука, но не видял никого.
Брахма решил да се довери
на непознатия глас. След като той прекарал много хиляди години в медитация и
аскеза, Върховният Бог (чийто бил този глас), удовлетворен от неговата вяра и
решителност, му разкрил духовната си обител и му предал цялото духовно и
материално знание. Същността на това съвършено знание е книгата, която държите
в ръцете си.
Понеже сме създадени по
„образ и подобие“ на Бога, в малка степен ние притежаваме и всичките Му духовни
достояния – сила, слава, красота, богатство, знание и отречение. Използвайки
един от Божиите дарове – интелигентността си, ние до известна степен можем да
разберем истината за себе си и за света, в който живеем. Например можем да
схванем, че сме нещо различно от материалното ни тяло, защото то преминава през
най-различни промени (раждане, растеж, съществуване, даване начало на нов
живот, стареене и смърт), докато ние си оставаме същите. Наблюдавайки света и
себе си, и разсъждавайки логично, можем да забележим, че въпреки съвременните
концепции за независимост и свобода, ние всъщност сме подчинени на строги
природни закони. Ако се успокоим за момент и се вслушаме в сърцето си, ще чуем
вътрешния си глас (интуиция, съвест), който винаги ни дава добри съвети, но ние
не винаги го следваме.
Така, използвайки този
удивителен дар – интелигентността, можем чрез собствени наблюдения и анализ да
разберем някаква част от истината. Но за да разберем цялата истина, имаме нужда
от особена, специална милост, подобна на милостта, получена от Брахма.
Брахма първо решил да се
опита да се справи с проблема си сам. Опитът му да разбере какво всъщност се
случва и кой е неговият източник, се провалил. Този неуспех се дължи не на
грешки при провеждане на научния експеримент или в заключенията, направени въз
основа на него – дължи се на погрешността на самата идея, че истината може да
бъде разбрана независимо от Бога.
Когато Брахма чул
мистериозния звук, приканващ го да се подложи на аскеза, той решил да му се
довери. В резултат на това постигнал съвършено знание за себе си, материалната
вселена и общия им източник. По подобен начин, за да извлечем максимална полза
от четенето на „Шримад-Бхагаватам“, ние трябва да му се доверим.
„Шримад-Бхагаватам“ описва
Бог, Абсолютната Истина, в три аспекта – Брахман, Параматма и Бхагаван. Брахман
е всепроникващото, безличностно присъствие на Бога навсякъде. Тъй като е
източникът на всичко, чрез своите творения Той е навсякъде. В „Бхагавад-гита“
Кришна казва, че Той е вкусът на водата, светлината на слънцето и луната,
топлината на огъня, изначалното ухание на земята, звукът в ефира, отреченията
на аскетите, талантът в човека и животът във всички същества. Той е изначалното
семе на всичко съществуващо, интелигентността на интелигентния и могъществото
на всички могъщи личности. Той е силата на силния, освободен от страст и
желания; Той е сексуалният живот, който не противоречи на религиозните
принципи. Всички прекрасни неща в този свят произлизат от малка искрица от
Божественото Великолепие.
Така Богът е всичко, което
ни заобикаля, защото всичко произлиза от Него, но това не е пантеизъм, тъй като
едновременно с това Той е отделен и независим от всичко съществуващо. В
„Ишавася Упанишад“ се казва: въпреки че излъчва безброй много Вселени, в които
прониква навсякъде, Той продължава да съществува едновременно отвъд всичко
сътворено като Върховна Трансцедентална Личност. Ако тази концепция за
невъобразима едновременна еднаквост и различие на Бога, душата и материалния
свят ни се струва непостижима, трябва да запазим спокойствие, защото тя е
такава по дефиниция – в крайна сметка, ако Бог беше лесен за разбиране, какъв
Бог щеше да бъде? И в същото време Той може много лесно да бъде разбран от някой,
който Му отдава любовно служене.
Вторият аспект на Абсолюта
е Параматма или Свръхдушата, Богът в сърцето. Когато се колебаем дали да
изпълним дълга си въпреки трудностите или да намерим оправдание за леността си
и съвестта ни започне да ни убеждава да постъпим достойно въпреки неудобствата,
това е гласът на Бога в сърцето ни. Този глас на интуицията и съвестта е гласът
на Свръхдушата, нашият най-добър приятел; той винаги ни говори, въпреки че ние
редовно го пренебрегваме. Той е проявление на безкрайната милост на Бога, който
ни придружава вечно в нашите странствания от тяло в тяло и от планета на
планета в хиляди форми на живот.
За съществуването на
първите два аспекта на Абсолюта, Брахман и Параматма, можем да се досетим и
сами; до тях са достигнали немалко учени и достойни хора в историята на
човечеството. Осъзнаването на тези два аспекта на Бога е най-големият успех на
човешката интелигентност; те бележат обаче и нейната граница. Отвъд нея
логиката, наблюденията, експериментите и фантазиите са напълно безпомощни.
Какво може да съществува отвъд Всепроникващия Брахман и Бога в сърцето, който
контролира всичко живо и неживо в безбройните Вселени? Възможно ли е изобщо да
съществува нещо по-висше? Отговорът на този въпрос е непосилна задача дори за
умовете на най-великите личности във вселената, дори и за Брахма. Както се
казва в „Кена Упанишад“:
„Очите
не стигат дотам. Нито думите или умът. Не го познаваме. Не разбираме как някой
би могъл да ни научи на него. Той се различава от познатото и още повече – от
непознатото. Така чухме от учителите в древната традиция, които ни обясниха
това.” („Кена Упанишад“ 1.3-4)
Затова в „Бхагавад-гита“
Кришна казва на Арджуна:
О, сине на
Притха, чуй от Мене сега
Как
посредством йога практиката
В Кришна
съзнание напълно потопен
С ум,
насочен единствено към Мен,
Ти можеш да
Ме опознаеш съвършено и изцяло,
Свободен от
съмнения дори в това си тяло (БГ 7.1)
За най-висшето и съкровено
проявление на Абсолютната Истина, Бхагаван, Върховната Божествена Личност,
можем да узнаем само ако смирено слушаме от самия Него. Това е тайната на
„Шримад-Бхагаватам“. След като сме прекарали безброй животи в сетивни
наслаждения и умствени спекулации относно това кои сме ние, кой е Бог и какво
представлява материята, в този живот имаме шанса да се докоснем до най-висшата
истина просто като слушаме смирено.
Защо „Шримад-Бхагаватам“ е
толкова специален, след като той е само една от многобройните свещени книги от
Ведическата традиция? Отговорът на този въпрос е прост – защото е единствената
„Веда“, която пълно и безрезервно разкрива най-висшата форма на Бога, Кришна.
Ето защо „Шримад-Бхагаватам“ се нарича „зрелият плод от дървото на Ведическата
литература“.
Знанието, което Върховният
Бог Кришна предал на Брахма, се нарича „Веда“. Думата „веда“ и на санскрит, и
на български означава знание. Ведите са изначалното, пълно знание, което в
зората на творението, още в първия ден на Вселената, Богът предава на първото
живо същество, Брахма. Ведите имат две функции – 1) да ни научат как да живеем
удобно в материалния свят, изпълнявайки по благочестив начин материалните си
желания и 2) да ни научат, че колкото и наглед добре да се устроим в този свят,
той в крайна сметка е място на страдания, където има безкрайно повтарящи се
раждане, болести, старост и смърт. Ние никога няма да сме щастливи тук, защото
сме духовни изгнаници в една материална Вселена. Нашият истински дом е
Духовният свят, където всички служат на Бога с чиста, спонтанна любов.
Ведите се предавали устно
от учител на ученик в продължение на милиони години. В началото на настоящата
епоха (Кали-юга, епохата на раздори и лицемерие, която започнала преди около
5000 години) великите мъдреци забелязали, че добрите качества на хората
започнали да намаляват:
О учени
Сута, в тази желязна епоха на Кали
Хората във
всяко отношение са закърняли.
Животът им е
кратък, те са свадливи,
Объркани,
нещастни, доста мързеливи
И над
всичките по-горе изброени
Те винаги
остават обезпокоени. (ШБ 1.1.10)
Хората от желязната епоха
на Кали имат немощна памет и не могат да запомнят Ведите наизуст както
благочестивите хора от предишните епохи. Затова преди 5000 години се наложило
Ведите да бъдат разделени на четири части (Риг, Яджур, Сама и Атхарва) и записани,
за да може да се изучават и запаметяват по-лесно. С тази задача се заел Кришна
Двайпаяна Вяса, литературната инкарнация на Бога. След като разделил Ведите,
Вяса обобщил съдържанието и крайното им заключение във философското
произведение „Веданта-сутра“. За да направи това заключение по-достъпно за
обикновените хора, Вяса написал Пураните и „Махабхарата“ – исторически
произведения, в които се разказват по-ранните истории на великите мъдреци и
святите царе, изучавали и прилагали в живота си наставленията на Ведите.
Тогава се случило нещо
неочаквано. Въпреки че извършването на такъв велик принос за благото на всички
би трябвало да му донесе удовлетворение, Вясадева не бил доволен. Неговият
духовен учител, Нарада Муни, му разкрил причината за това – Вяса не бил описал
ясно и директно славата на Бога и преданото служене към Бога. Въпреки че Вяса
бил написал забележителни произведения, в които бил възпял славата на Кришна,
той бил направил това някак си скришно, между другото, за да не подплаши
материалистите, които винаги се притесняват, когато се заговори за пълно
отдаване на Бога. Вяса бил описал много подробно как, следвайки Ведите, хората
могат да получат материално богатство, с което да удовлетворят желанията си за
сетивно наслаждение. Намеренията му били по този начин индиректно и постепенно
да ги насочи към преданото служене на Кришна. Всичко това било добре, но ето
какво отсъдил Нарада Муни, неговият Гуру:
По природа
хората са склонни да се наслаждават,
А от теб
написаното допълнително ги насърчава
Как в името
на религията да продължават;
Това е
неразумно и порицание заслужава.
Водени от
твоите напътствия и наставления,
Те ще се
придържат към такова поведение,
Представяйки
се за религиозни без срама,
Нехаейки за
каквaто и да е забранa.
Ти самият
притежаваш зрението съвършено
И познаваш
проявлението на Бог, установено
В сърцата на
всички живи същества като Свръхдуша,
Защото сам
си проявление на Бог на таз земя.
Макар че
нероден си, ти на този свят се появяваш
И за благото
на всички своите усилия полагаш.
Затова те
моля, с още по-голямо и целенасочено внимание
Дай на
забавленията на Бог Шри Кришна живо описание. (ШБ 1.5.15, 21)
Така Нарада Муни заръчал
на ученика си да опише славата на Бога без задръжки, породени от съображения от
сорта „но какво ще си помислят хората?“
Затова още в своето начало
„Шримад-Бхагаватам“ изяснява същността на истинската религия. Обикновено хората
приемат някаква вяра и извършват съoтветните религиозни ритуали, понеже искат
да получат материална изгода. След като са се наслаждавали на материални блага
в продължение на много животи, неколцина щастливци започват постепенно да
проумяват, че ефимерните светски наслади не могат истински да удовлетворят
душата. Те отхвърлят този начин на живот и започват да се стремят към
освобождение от материалното съществуване. Има и други, които в резултат на
практикуване на йога искат да придобият мистични сили. Всички тези личности се
обръщат към Бога със себични мотиви – те желаят материално щастие, мистични
сили или освобождение.
Още в самото си начало
„Бхагаватам“ отхвърля този тип материалистична форма на религия, наричайки я
измамна:
Великият
„Шримад-Бхагаватам“, най-славният от всички Пурани
Развит от
маха-муни Вясадева около четири стиха подбрани,
Най-възвишените
и чистосърдечни преданоотдадени описва,
Отхвърляйки
напълно измамните пътеки, които си приписват
Религиозност,
докато всъщност мотивацията им е материална
И излага
висшите принципи на вечната истина трансцендентална,
Която
действително тристранните страдания oтcтранява
И съществата
с висша благодат, разцвет и знание дарява. (ШБ 1.1.2)
Според „Бхагаватам“ ако
искаме да постигнем най-висшето съвършенство и да влезем в лични отношения с
Бога, трябва да се обръщаме към Него не с молби за материални блага или дори за
освобождение от страданията; това са егоистични цели, преследването на които
превръща отношенията ни в обикновена търговия. Към Бог трябва да имаме само
една молба – да ни позволи да Му служим с чиста любов, безкористно и
непрекъснато.
Разбира се, повечето от
нас имат много силни и дълбоко вкоренени желания за материално щастие. Дори и в
този случай пак трябва да се обърнем към Бога. Той няма да ни заклейми като
безполезни и безнадеждни материалисти, а ще изпълни желанията ни по такъв
начин, че да ни пречисти от тях. Както се казва в „Бхагаватам“:
Независимо
дали човек желае всичко или нищо
Или жадува
да се слее с Божието битие,
Той
интелигентен е само ако обожава Кришна
Като духовно
служене с любов Му отдаде. (ШБ 2.3.10)
Затова „Бхагаватам“ се
нарича „Парамахамса самхита“ – творба, предназначена както за най-напредналите
в духовно отношение личности, които са напълно свободни от материални желания и
завист, така и за тези, които, макар и още начинаещи, искрено се стремят към
себепознание.
След като установява
върховенството на чистото преданото служене, „Бхагаватам“ започва да разкрива
стъпка по стъпка различните му нива, излагайки разказите за най-великите
личности в хрониките на вселената.
В началото Шукадева
Госвами, главният разказвач на „Бхагаватам“, ни представя историите за мъдреца Кардама и принц Дхрува. И двамата имали
материално желание, с което се обърнали към Бога. Кардама искал да се ожени за
подходяща съпруга, а Дхрува искал да притежава огромно царство. И двамата
избрали много необичаен метод за постигане на тези желания – просто се отдали
на постоянно обожание на Бога. В резултат на това Кардама се оженил за красива
и благочестива принцеса и Богът лично се родил като негов син, а Дхрува получил
най-голямото царство във Вселената. По този начин Богът едновременно изпълнил
желанията им и ги пречистил от тях, така че те загубили всякакъв интерес към
материалистичния живот и постигнали най-висшата цел – чистата любов към
Кришна.
В Пета Песен „Бхагаватам“
ни разказва историята за принц Прияврата, който от малък бил напълно отдаден в служене
към Бога и затова напуснал двореца на баща си и отишъл да се подлага на
отречения. Тъй като обаче нямало кой да поеме управлението на вселената, самият
Брахма го помолил да изостави монашеската си обител, да се върне в столицата и
да заеме престола. Прияврата се съгласил, давайки пример как преданото служене
към Бога е отвъд материалните обозначения и двойнствености, такива като „семеен
човек или монах”, „цар или отшелник”.
В Шеста Песен от историята
на Вритрасура научаваме, че дори да е роден сред демони, в края на живота си
един чист предан се връща обратно вкъщи, обратно при Бога; от друга страна дори
царят на райските селения, Индра, си остава обвързан в материалния свят, ако не
е напълно отдаден на Бога.
От историята на
петгодишния принц Прахлада в Седма Песен разбираме, че Богът винаги защитава
отдалите Му се души и че е готов на направи всичко, за да докаже, че думите на
Неговия предан са истина – готов е дори да се роди от колона и да приеме
формата на човек с лъвска глава. В Девета Песен Богът заявява, че Той не само
защитава Своите предани, а е и зависим от тях. Без тях Той не иска да се
наслаждава дори на духовното си богатство и обител.
Така стигаме до основната
тема в „Бхагаватам“. Повечето световни религии и голяма част от Ведите
представят Бог като Върховния Господар и Източник на всичко. Богът е
Властелинът, ние сме Негови слуги. „Бхагаватам“ също утвърждава тази вечна
истина, но обрисува и реалности отвъд нея. Какво прави Бог, освен че съществува
и властва над всичко и всички? „Шримад-Бхагаватам“ разкрива най-поверителната
част от духовното знание: кой е Богът, когато е насаме в Своята обител заедно с
най-близките си приятели.
„Бхагаватам“ ни показва,
че Бог е всъщност само позиция, която заема дадена Личност; Кришна е Личността
на Бога отвъд позицията му на Бог и Господар. Повечето хора, ако изобщо приемат
Бога, Го приемат като главния управляващ принцип на Вселената, като безкрайна
бяла светлина, Майката Природа, човечеството или съвкупността от всички
същества. Има други, които на теория приемат, че Бог е личност, но понеже не
желаят (или не знаят, че е възможно) да имат наистина близки отношения с Него,
Го почитат като Върховен Господар. Богът отговаря подобаващо на всички тези
хора и е доволен, че те се обръщат към Него. Но в най-висшия си аспект Бог има
много интимни отношения със Своите предани, отвъд преклонението и
страхопочитанието. Тази най-висша форма на Бога, която е източникът на всички
останали божествени експанзии и инкарнации, е описана в Десета Песен на
„Бхагаватам“. Това е Кришна.
Кришна е толкова
благороден и великодушен, че дарява висшите блага дори на демоните, които се
опитват да Го убият. Можем ли да си представим какво благо получават тогава
преданите, които му служат с любов и преданост?
Най-много от всичко Кришна
цени не толкова позицията си на Бог, колкото отношенията си със Своите предани.
Когато е в ролята си на Върховен Повелител, отношенията Му с живите същества
носят формалния привкус на страхопочитание и преклонение. Кришна предпочита
Неговите предани да Го почитат не защото е Бог, а защото са пленени от
прекрасните Му качества. Когато преданите развият силна, спонтанна любов към Него,
Кришна обича да се подчинява на тази любов. Така Той става предан на Своите
предани, слуга на Своите слуги (бхагаван
бхакти бхактиман). Затова когато има конфликт между желанието на Кришна и
желанието на Неговите чисти предани, желанията на преданите Му винаги
надделяват. Щастието, което Кришна изпитва, когато удовлеторява желанията на
Своите предани, превъзхожда щастието, което изпитва, когато приема служене от
тях.
Така „Бхагаватам“ ни
разкрива удивителна истина – Богът не е особено привързан към позицията си на
Бог! Той предпочита да стане слуга на Своите предани. Това представя една
непозната черта от науката за Бога – Кришна не е просто Господарят, определящ
правилата, които всички останали трябва да следват. Кришна по-скоро търси
сродни души, за да сподели с тях безкрайното блаженство, което открива в
съвършените личностни отношения с преданите Си. Когато в „Бхагавад-гита“ Кришна
казва: „Изостави всичко и просто Ми се отдай“, това не е изискване на тиранин
към неговите подчинени, това е покана и дори молба към нас, хората, да се
издигнем до стандарта на истинските, абсолютно чисти и безкористни отношения,
които съществуват в духовния свят. Но това не е всичко. „Шримад-Бхагаватам“ не
само ни дава знание за най-съкровените желания и забавления на Бога. „Бхагаватам“
е ключът към тези забавления. Ако го четем с подходящо настроение в компанията
на чисти предани на Кришна и следваме техните наставления, ние ще можем не само
да надникнем в тази вълшебна духовна реалност, но и да станем част от нея.
Причината за това чудо на
чудесата е, че „Шримад-Бхагаватам“ не е обикновена книга, а е самият Кришна.
Когато го четем, ние общуваме директно с Кришна и с Неговите чисти предани.
Затова „Бхагаватам“ е много скъп на всички предани на Бога:
О,
„Бхагаватам”!
Нектарът ти
избит от океана е
На
необятното ведическо познание!
Нагизден си
със скъпоценните украшения
На всички
философски и духовни заключения.
Божествен
взор даряваш Ти на всички по света,
А за
ваишнавите си самият им жизнен дъх и душа.
Ти си
слънцето, изгряло мрака в Кали Юга да разсееш!
Ти си самият
Бог, завърнал се сред нас да грееш!
О,
„Бхагаватам“! Отдавам Ти смирените си почитания.
Четейки Те
човек потапя се в блажено, дивно състояние.
Словата Ти
изливат върху него према - чистата и предана любов
Нека всички
да Ти служат, тъй като си Кришна Ти, самият Бог!
О,
„Бхагаватам”! О, приятелю мой, мой учителю!
О, спътник
мой, мое съкровище и мой спасителю!
О,
блаженство мое и моя щастлива съдба!
Отдавам ти
смирените си почитания от душа!
О,
„Бхагаватам“!
Ти грешните
в светци претворяваш.
Дори и
най-нисшите сред човеците спасяваш.
Аз моля Те
никога да не ме изоставяш
И в гласа и
сърцето ми любов да проявяваш!
(Молитва към „Шримад Бхагаватам“ от Санатана Госвами)
След като
Шри Кришна завърна сe в обителта си честита,
А с Него и
същността на религията и познанието отлита,
Тази
„Бхагавата Пурана” изгря като слънце в тъмния затвор
На Кали-юга,
за да озари всички лишени от духовен взор.
(„Шримад-Бхагаватам“ 1.3.43)
На
философията Веданта същината е представена
В „Шримад
Бхагаватам“, Пураната прославена.
Който веднъж
от нектарния му вкус е опитал вече
Другите
литературни произведения държи далече.
Река Ганг
като най-великата река е прочута!
Най-великият
сред боговете е Господ Ачюта!
Бог Шива
Шамбху е най-великият ваишнава,
А
„Бхагаватам” най-великата Пурана си остава!
(„Шримад-Бхагаватам“ 12.13.15-16)
И така, какво прави Бог,
освен че съществува? Забавлява се като служи на Своите предани. Тази
най-поверителна част от духовното знание ни се разкрива единствено по милостта
на Кришна в Неговата форма на „Шримад-Бхагаватам“.
***
Когато преди двадесет
години, запленен от красотата и могъществото на „Бхагаватам”, започнах да
споделям посланието му с другите, интелигентните и доброжелателни български
читатели понякога ме питаха, “а защо оригиналните санскритски стихове са
преведени на български в проза?” Аз се оправдавах, че е много трудно да се
превежда поезия и ги успокоявах, полу на шега, че в бъдеще със сигурност ще се
намери кой да направи и превод в стихове.
Тази епохална задача бе
поета и изпълнена от двама искрени предани, чиито имена ще останат в историята,
Сарвабхаума Прабху и Манохарика Матаджи. Техният поетичен превод предава вярно
философското съдържание на оригиналния текст, пресъздавайки на български
духовната реалност на „Бхагаватам”, където всяка дума е стих и песен, всяка
стъпка е танц и всички служат с любов на Шри Шри Радха Кришна, които са милиони
пъти по-скъпи от самия живот.
Пандава
бандхава даса,
19.12.2018,
Мокшада Екадаши, Гита Джаянти,
Шридхам
Маяпур
