Special jubilation

Desiring to understand the glory of Rādhārāṇī’s love, the wonderful qualities in Him that She alone relishes through Her love, and the happiness She feels when She realizes the sweetness of His love, the Supreme Lord Hari, richly endowed with Her emotions, appeared from the womb of Śrīmatī Śacī-devī, as the moon appeared from the ocean.

All these conclusions are unfit to disclose in public. But if they are not disclosed, no one will understand them. Therefore I shall mention them, revealing only their essence, so that loving devotees will understand them but fools will not.

Anyone who has captured Lord Caitanya Mahāprabhu and Lord Nityānanda Prabhu in his heart will become blissful by hearing all these transcendental conclusions. All these conclusions are like the newly grown twigs of a mango tree; they are always pleasing to the devotees, who in this way resemble cuckoo birds.

The camellike nondevotees cannot enter into these topics. Therefore there is special jubilation in my heart. For fear of them I do not wish to speak, but if they do not understand, then what can be happier in all the three worlds? (Krishnadas Kaviraja Gosvami)

Indifferent to the opinions of the world

By the mercy of pure devotional service, the Personality of Godhead, the supreme controller, becomes subordinate to His devotees. This in effect deprives Him of independence, so pure devotional service He rarely bestows. In my opinion, the Lord’s coming under the control of His dearmost servants creates no unhappiness or fault of any kind. Rather, it creates great joy and broadcasts such glorious qualities of the Lord as His affectionate concern for His devotees.

COMMENTARY

Having recounted others’ thoughts on why the Personality of Godhead rarely bestows prema-bhakti, Närada now discloses his own. First, he refutes the idea that the Lord wants to avoid losing His independence. The Lord causes no distress for His devotees when He submits Himself to their desires, nor by surrendering His independence does He suffer. Rather, these intimate dealings bring joy to the entire world, and they spread the Lord’s fame for being generous and concerned for His devotees. Because the Lord’s submission to His devotees enlarges their mutual joy, it is a source of delight rather than distress; furthermore, because it increases His glories, it is faultless.

The way the chief of expert heroes voluntarily submits to His devotees is supremely dear and attractive because it contradicts His self-satisfaction and certain other of His natural qualities. It is the ultimate perfection of Godhood.

COMMENTARY

The greatness of God is seen most fully when He becomes subordinate to His servants. In such intimate dealings the Lord reveals His most special qualities, like His unselfish efforts to give happiness to His devotees. This aspect of His personality attracts the admiration of pure Vaiñëavas, even when it seems to contradict such features of His absolute status as His eternal self-satisfaction, His effortless acquisition of whatever He might desire, His supreme mastery of the powers of mystic yoga, and so on. One may learn more about this topic by studying such pastimes of Kåñëa as His destroying the pride of Satyabhämä, as told in Çré Hari-vaàça and other devotional scriptures.

When persons addicted to mundane vision see the bewildering symptoms of ecstasy born from pure love of God, they ridicule the devotees. Because such mudane persons have no desire to achieve devotional service, the Supreme Lord withholds from them His prema-bhakti. Devotional service endowed with prema is very rarely achieved. In contrast, the enjoyments of heaven are easy to obtain, and so too is freedom from material existence. People rarely if ever find a cintämaëi gem; they usually find only glass, or sometimes gold. Only once in a while does the Supreme Lord give bhakti, and only to a rare intelligent person who desires only that, indifferent to the opinions of the world. We are not able to describe completely this special ecstatic state, nor is it proper for us to do so. And even if the most perfect of scriptures, those dedicated to promoting devotional service, were to describe it in detail, the effect on ignorant people would be contrary. (Brihad Bhagavatamrita)

The foolish desire to verify everything with our tiny brains

Revealed knowledge may in the beginning be unbelievable because of our paradoxical desire to verify everything with our tiny brains, but the speculative means of attaining knowledge is always imperfect. The perfect knowledge propounded in the revealed scriptures is confirmed by the great äcäryas, who have left ample commentations upon them; none of these äcäryas has disbelieved in the çästras. One who disbelieves in the çästras is an atheist, and we should not consult an atheist, however great he may be. A staunch believer in the çästras, with all their diversities, is the right person from whom to gather real knowledge. Such knowledge may seem inconceivable in the beginning, but when put forward by the proper authority its meaning is revealed, and then one no longer has any doubts about it. (Srila Prabhupada, CC Adi, 5.14)

Къде не трябва да живее човек

Човек не трябва да живее на място, където няма лидер, където има много лидери, или където лидерството е в ръцете на дете или жена.

***

Според древногръцкия мислител Платон държавата трябва да бъде управлявана от цар-философ. Само философите могат да управляват добре, защото притежават знание и мъдрост. Римският император-стоик Марк Аврелий е един от редките, ако не и единствен такъв пример в историята на Западната цивилизация. От друга страна, в Индия се е очаквало от всеки цар да съчетава в себе си качествата на воина и светеца. Във Ведическата култура царете са били наричани раджарши, свети царе, защото са съчетавали силата, смелостта и дипломатическите умения на царете с мъдростта и отдадеността на Бога на светите личности.

Истинският цар (лидер) трябва да притежава съвършено знание, а също така силата и решителността да приложи това знание на практика за благото на всички. Главното задължение на лидера е да протектира тези, които зависят от него така, както би протектирал собствените си деца. Той трябва добре да познава законите на Бога и да знае как да ги приложи в зависимост от времето, мястото и обстоятелствата. Царят трябва винаги да се съветва с брахманите, светите личности. Той е длъжен да осигури закрила на всеки, който потърси неговата помощ.

Лидерите в различните сфери на живота са задължителна част от човешкото общество. На върха на лидерската йерархия са брахманите (духовници и интелектуалци). Те се сравняват с главата на социалното тяло. Брахманите осигуряват закрила на духовното знание. Те са посветили живота си на това да овладеят различните раздели на духовното знание, да се научат как да го прилагат на практика и да обучават хората в него. Също така те следят за това знанието да се предава само на достойни хора с благороден характер, защото в противен случай то ще бъде използвано за егоистични и разрушителни цели. Истинските брахмани са умиротворени, умеят да се контролират, те са аскетични, чисти, търпеливи, честни, мъдри и имат пълна вяра в писанията. Едно ниво по-долу в йерархията на лидерите се намират кшатриите (царе, администратори). Те са защитниците на хората и на всички останали живи същества, които живеят на територията на държавата, дори и на растенията и животните. Кшатриите пазят населението от крадци и разбойници и следят всеки да изпълнява задълженията си според инструкциите на писанията. Кшатриите работят в тясно сътрудничество с брахманите, от които приемат съвети как да управляват. Въпреки, че се съветват с брахманите, царете вземат решенията си самостоятелно и носят лична отговорност за тях. От друга страна, мъдреците обикновено не заемат официален пост в правителството и не получават заплата, защото това би ги направило зависими от царя и би им попречило да му дават обективни и неутрални съвети. Качествата на истинските кшатрии са героизъм, сила, решителност, богатство, храброст в боя, щедрост и лидерство. Последните в тази градация на лидерите в човешкото общество са ваишите (търговци и фермери). Те са призвани да защитават кравите. Ваишите са лидерите в областта на икономическото развитие. Те изкарват пари и са длъжни да заделят част от печалбата си за духовното и културно развитие на обществото.

Тези, които нямат качествата, за да бъдат лидери в областта на знанието, администрацията и икономиката, са обикновените хора (шудри). Тяхното призвание е да служат на лидерите в различните сфери на живота. Лидерите пък са задължени да се грижат за тях така, както се грижат за собствените си деца.

Обикновените хора винаги имат нужда от пример, който да следват. Затова въпросът не е дали трябва да има лидери, а какво качество лидери следваме. Ако обществото се ръководи от истински лидери и хората, които ги следват, са добре обучени, всяка обществена система би функционирала добре. Ако няма добри лидери, дори най-съвършената система за управление ще се провали.