Човек не трябва да живее на
място, където няма лидер, където има много лидери, или където лидерството е в
ръцете на дете или жена.
***
Според древногръцкия мислител Платон държавата трябва да бъде управлявана
от цар-философ. Само философите могат да управляват добре, защото притежават знание
и мъдрост. Римският император-стоик Марк Аврелий е един от редките, ако не и
единствен такъв пример в историята на Западната цивилизация. От друга страна, в
Индия се е очаквало от всеки цар да съчетава в себе си качествата на воина и
светеца. Във Ведическата култура царете са били наричани раджарши, свети царе, защото са съчетавали силата, смелостта и
дипломатическите умения на царете с мъдростта и отдадеността на Бога на светите
личности.
Истинският цар (лидер) трябва да притежава съвършено знание, а също така
силата и решителността да приложи това знание на практика за благото на всички.
Главното задължение на лидера е да протектира тези, които зависят от него така,
както би протектирал собствените си деца. Той трябва добре да познава законите
на Бога и да знае как да ги приложи в зависимост от времето, мястото и
обстоятелствата. Царят трябва винаги да се съветва с брахманите, светите личности. Той е длъжен да осигури закрила на
всеки, който потърси неговата помощ.
Лидерите в различните сфери на живота са задължителна част от човешкото
общество. На върха на лидерската йерархия са брахманите (духовници и интелектуалци). Те се сравняват с главата
на социалното тяло. Брахманите
осигуряват закрила на духовното знание. Те са посветили живота си на това да овладеят
различните раздели на духовното знание, да се научат как да го прилагат на
практика и да обучават хората в него. Също така те следят за това знанието да
се предава само на достойни хора с благороден характер, защото в противен
случай то ще бъде използвано за егоистични и разрушителни цели. Истинските брахмани са умиротворени, умеят да се контролират,
те са аскетични, чисти, търпеливи, честни, мъдри и имат пълна вяра в писанията.
Едно ниво по-долу в йерархията на лидерите се намират кшатриите (царе, администратори). Те са защитниците на хората и на
всички останали живи същества, които живеят на територията на държавата, дори и
на растенията и животните. Кшатриите
пазят населението от крадци и разбойници и следят всеки да изпълнява
задълженията си според инструкциите на писанията. Кшатриите работят в тясно сътрудничество с брахманите, от които приемат съвети как да управляват. Въпреки, че
се съветват с брахманите, царете
вземат решенията си самостоятелно и носят лична отговорност за тях. От друга
страна, мъдреците обикновено не заемат официален пост в правителството и не
получават заплата, защото това би ги направило зависими от царя и би им
попречило да му дават обективни и неутрални съвети. Качествата на истинските кшатрии са героизъм, сила, решителност,
богатство, храброст в боя, щедрост и лидерство. Последните в тази градация на
лидерите в човешкото общество са ваишите
(търговци и фермери). Те са призвани да защитават кравите. Ваишите са лидерите в областта на икономическото развитие. Те изкарват
пари и са длъжни да заделят част от печалбата си за духовното и културно развитие
на обществото.
Тези, които нямат качествата, за да бъдат лидери в областта на знанието,
администрацията и икономиката, са обикновените хора (шудри). Тяхното призвание е да служат на лидерите в различните
сфери на живота. Лидерите пък са задължени да се грижат за тях така, както се
грижат за собствените си деца.
Обикновените хора винаги имат нужда от пример, който да следват. Затова
въпросът не е дали трябва да има лидери, а какво качество лидери следваме. Ако
обществото се ръководи от истински лидери и хората, които ги следват, са добре
обучени, всяка обществена система би функционирала добре. Ако няма добри лидери,
дори най-съвършената система за управление ще се провали.
