от Пандава бандхава дас
Вселената е хаотична и объркваща купчина безжизнена материя. Понякога, много рядко, тази материя се организира по произволен и едновременно уникален начин и оживява. После еволюира и се появява разумът. Освен разумни същества има и низши организми, които или са забавили своята еволюция, или не еволюират изобщо, например бактерии и вируси. Следвайки инстинктите си, те живеят за сметка на други живи организми, даже често ги убиват размножавайки се в тях. Могат също да прескачат от гостоприемник на гостоприемник и така да предизвикат епидемии и пандемии. Ако, обаче, спазваме стриктно правилата на хигиена и си стоим вкъщи, пандемиите скоро изчезват и ние пак си живеем живота както обикновено.
В това вярват много хора. Те са достигнали до тези изводи, следвайки възходящия процес на знанието – стъпили върху раменете на предишните великани на науката, те наблюдават света, водят си записки, измислят правдоподобни теории, проверяват ги чрез научни експерименти и ако резултатите са задоволителни според техните критерии – хоп, това е знание. До следващия учен, който, следвайки същата процедура, не обори тяхната теория и не утвърди своята като по-правдободобно обяснение на реалността. Но това си е в реда на нещата.
Ние, последователите на Ведите, следваме различен процес за получаване на знание. Този метод се нарича низходящ: знанието идва до нас от съвършен източник – Бог и неговите представители, чистите предани. Това знание не се променя, защото е вече съвършено. Веднъж получено, то се потвърждава от нашите съждения и наблюдения и специално от нашите позитивни и на моменти екстатични усещания, които възникват в резултат на правилното му приложение.
Според това знание, ние трябва да гледаме на света през шастра-чакшус, очите на свещените писания. Гледайки през тях, нещата изглеждат различно. Вселената е затвор за непокорни и завистливи души; тя е създадена и се контролира от Кришна. Завистта води до грехове, греховете се заплащат, част от заплащането са болестите, някои от тези болести изглежда се разнасят от вируси. Вирусите ще намерят своите жертви, независимо колко стриктно следваме указанията за редовни дезинфекции и карантина. Един предан не вярва, че подобни мерки могат да подобрят кармата на хората, защото знае, че няма материално разрешение на материалните проблеми. Хората се изолират един от друг, стоят си вкъщи, мият си ръцете, носят маски и ръкавици, но продължават да вършат грехове, в резултат на които ще дойдат нови болести. Само ако следваме дхарма и спрем да вършим грехове ще можем да се освободим от страданията. Едно свято име произнесено в намабхаса има силата да ни избави от всички минали, настоящи и бъдещи грехове и страдания във Вселената.
Нашия принос към обществото трябва да бъде главно в разпространяването на такива, наглед радикални, твърдения. Само духовното знание може да помогне да се решат всички проблеми. Ако абдикираме от това си задължение, ние извършваме насилие към обществото. Шрила Прабхупада ни е казал това още в коментарите си към Бхагавад-гита. Ние следваме предписанията на правителството за ограничаване на пандемията, не защото вярваме в тяхната ефективност, а защото ако не ги следваме е много вероятно да има негативни последици върху проповядването и практикуването на Кришна съзнание.
Кармата на всеки човек е предопределена още от раждането му и няма материална сила, която може да я промени. Продължителността на живота, количеството щастие и страдание, няма как да се променят с маски и изолация, по скоро маските и изолацията са част от страданията. Прахлада Махараджа казва, че материалните лекарства за материалната болест са по-страшни от самата болест. Това лесно може да се види в момента, когато юга-дхарма, съвместното възпяване на святите имена, е силно ограничавана заради изискванията за ограничаване на социалните контакти.
С други думи, гледната точка на преданите (шастра чакшус) и гледната точка на материалистите са различни, даже противоположни. Още в началото на Бхагаватам се казва, че за благото на всички истината е различна от илюзията. Материалистите смятат, че преданите са в илюзия, преданите знаят, че материалистите са в мая. В тази връзка има едно есе на Шрила Прабхупада, което е озаглавено “Кой е луд?”
Вселената е хаотична и объркваща купчина безжизнена материя. Понякога, много рядко, тази материя се организира по произволен и едновременно уникален начин и оживява. После еволюира и се появява разумът. Освен разумни същества има и низши организми, които или са забавили своята еволюция, или не еволюират изобщо, например бактерии и вируси. Следвайки инстинктите си, те живеят за сметка на други живи организми, даже често ги убиват размножавайки се в тях. Могат също да прескачат от гостоприемник на гостоприемник и така да предизвикат епидемии и пандемии. Ако, обаче, спазваме стриктно правилата на хигиена и си стоим вкъщи, пандемиите скоро изчезват и ние пак си живеем живота както обикновено.
В това вярват много хора. Те са достигнали до тези изводи, следвайки възходящия процес на знанието – стъпили върху раменете на предишните великани на науката, те наблюдават света, водят си записки, измислят правдоподобни теории, проверяват ги чрез научни експерименти и ако резултатите са задоволителни според техните критерии – хоп, това е знание. До следващия учен, който, следвайки същата процедура, не обори тяхната теория и не утвърди своята като по-правдободобно обяснение на реалността. Но това си е в реда на нещата.
Ние, последователите на Ведите, следваме различен процес за получаване на знание. Този метод се нарича низходящ: знанието идва до нас от съвършен източник – Бог и неговите представители, чистите предани. Това знание не се променя, защото е вече съвършено. Веднъж получено, то се потвърждава от нашите съждения и наблюдения и специално от нашите позитивни и на моменти екстатични усещания, които възникват в резултат на правилното му приложение.
Според това знание, ние трябва да гледаме на света през шастра-чакшус, очите на свещените писания. Гледайки през тях, нещата изглеждат различно. Вселената е затвор за непокорни и завистливи души; тя е създадена и се контролира от Кришна. Завистта води до грехове, греховете се заплащат, част от заплащането са болестите, някои от тези болести изглежда се разнасят от вируси. Вирусите ще намерят своите жертви, независимо колко стриктно следваме указанията за редовни дезинфекции и карантина. Един предан не вярва, че подобни мерки могат да подобрят кармата на хората, защото знае, че няма материално разрешение на материалните проблеми. Хората се изолират един от друг, стоят си вкъщи, мият си ръцете, носят маски и ръкавици, но продължават да вършат грехове, в резултат на които ще дойдат нови болести. Само ако следваме дхарма и спрем да вършим грехове ще можем да се освободим от страданията. Едно свято име произнесено в намабхаса има силата да ни избави от всички минали, настоящи и бъдещи грехове и страдания във Вселената.
Нашия принос към обществото трябва да бъде главно в разпространяването на такива, наглед радикални, твърдения. Само духовното знание може да помогне да се решат всички проблеми. Ако абдикираме от това си задължение, ние извършваме насилие към обществото. Шрила Прабхупада ни е казал това още в коментарите си към Бхагавад-гита. Ние следваме предписанията на правителството за ограничаване на пандемията, не защото вярваме в тяхната ефективност, а защото ако не ги следваме е много вероятно да има негативни последици върху проповядването и практикуването на Кришна съзнание.
Кармата на всеки човек е предопределена още от раждането му и няма материална сила, която може да я промени. Продължителността на живота, количеството щастие и страдание, няма как да се променят с маски и изолация, по скоро маските и изолацията са част от страданията. Прахлада Махараджа казва, че материалните лекарства за материалната болест са по-страшни от самата болест. Това лесно може да се види в момента, когато юга-дхарма, съвместното възпяване на святите имена, е силно ограничавана заради изискванията за ограничаване на социалните контакти.
С други думи, гледната точка на преданите (шастра чакшус) и гледната точка на материалистите са различни, даже противоположни. Още в началото на Бхагаватам се казва, че за благото на всички истината е различна от илюзията. Материалистите смятат, че преданите са в илюзия, преданите знаят, че материалистите са в мая. В тази връзка има едно есе на Шрила Прабхупада, което е озаглавено “Кой е луд?”
