Погреби го!

Лекция на Джаядвайта Свами върху Шримад Бхагаватам 3.30.6-7, дадена на 14.11.2009, в Шридхам Маяпур, Индия.
atma-jaya-sutagara-
pasu-dravina-bandhusu
nirudha-mula-hrdaya
atmanam bahu manyate
TRANSLATION
Such satisfaction with one's standard of living is due to deep-rooted attraction for body, wife, home, children, animals, wealth and friends. In such association, the conditioned soul thinks himself quite perfect.
PURPORT
This so-called perfection of human life is a concoction. Therefore, it is said that the materialist, however materially qualified he may be, is worthless because he is hovering on the mental plane, which will drag him again to the material existence of temporary life. One who acts on the mental plane cannot get promotion to the spiritual. Such a person is always sure to glide down again to material life. In the association of so-called society, friendship and love, the conditioned soul appears completely satisfied.

Джаядвайта Свами: Вчера слушахме за покриващата функция на мая по силата на която независимо в колко мизерно положение се намира живото същество, то си мисли че е ОК, че всичко е много хубаво. Това е покриващата потенция на мая. Как работи тя? nirudha-mula-hrdaya, неговото сърце има много дълбоко вкоренени привързаности. nirudha-mula, мула значи корен. Дълбоко вкоренени привързаности. Какви са те? Първата е това тяло. Естествено ние сме привързани към тялото. Душата няма връзка с тялото, но заради илюзията ние си мислим, аз съм това тяло. И ние сме много привързани към удовлетворяването на тялото. И във врузка с това тяло, jaya, jaya значи съпруга. Pumsah striya mithuna-bhavam etam tayor mitho hrdaya-granthim. Как този корен е толкова дълбок? Има много здраво стегнат възел в сърцето, които е затегнат толкова здраво заради секса. Когато се осъществи връзката между мъжът и жената привързаността става много силна и дълбоко вкоренена. Тогава човек мисли във връзка с тялото си,във връзка с тялото на съпругата си и децата си. Това е моят син, това е моята дъщеря. И agara, домът. И pasu, това е моето куче. Преди – това са моите крави, това са моите слонове, а сега – това е моето куче. Но той е много привързан към своето куче. Наскоро гледах проучвания колко хората харчат за кучетата си. Кучешка храна, лекарства... И bandhusu, приятели. Така човек се обърква. Аз съм моето тяло, това е мое, това също, това също. Atmanam bahu manyate, bahu manyate буквално значи той мисли постоянно за себе си. Аз съм съпругът на тази жена, аз съм собственикът на тази къща, аз съм това тяло. И той си мисли за това колко много добри качества има, това, и това и това и това...Дори ако е боклукчия той се гордее със себе си. Той е толкова привързан към тези материални неща и резултатът от това е, че той не притежава добри качества защото не разбира целта на живота – Кришна. Така че какви добри качества има той? Нещастен, привързан глупак. Аз съм това тяло и това е моята съпруга, това са моите деца, това е моята родина...всичко това под покриващата енергия на Бога под която той забравя кои е и каква е целта на живота и се занимава с жалки, незначителни неща. И си мисли че е това тяло което е предназначено да бъде изядено от вълци, кучета или лешояди или изгорено на прах. Това тяло е неговия фокус в живота. Или той работи за благото на други тела които също са предназначени да бъдат изядени от животните или изгорени. „Аз работя за благото на другите”, той не знае кои са другите и работи все едно че тялото е себето. По този начин той е заблуден от мая.

3.30.7:
Although he is always burning with anxiety, such a fool always performs all kinds of mischievous activities, with a hope which is never to be fulfilled, in order to maintain his so-called family and society.

PURPORT
It is said that it is easier to maintain a great empire than to maintain a small family, especially in these days, when the influence of Kali-yuga is so strong that everyone is harassed and full of anxieties because of accepting the false presentation of maya's family. The family we maintain is created by maya; it is the perverted reflection of the family in Krsnaloka. In Krsnaloka there are also family, friends, society, father and mother; everything is there, but they are eternal. Here, as we change bodies, our family relationships also change. Sometimes we are in a family of human beings, sometimes in a family of demigods, sometimes a family of cats, or sometimes a family of dogs. Family, society and friendship are flickering, and so they are called asat. It is said that as long as we are attached to this asat, temporary, nonexisting society and family, we are always full of anxieties. The materialists do not know that the family, society and friendship here in this material world are only shadows, and thus they become attached. Naturally their hearts are always burning, but in spite of all inconvenience, they still work to maintain such false families because they have no information of the real family association with Krsna.


Джаядвайта Свами: Те носят този тежък товар, поддържането на семейство. Те са пълни с тревоги, какво да правя, съкращават всички от работа, какво ще стане с мен, може би и мен ще ме съкратят. Какво ще стане с колата, със сметките за кредитната карта, с медицинските сметки...Толкова много тревоги. Прахлад Махараджа казва на баща си, това е положението на материалиста, той е винаги потопен в тревоги и притеснения. Умът не е спокоен. Защо? Защото той се опитва да задържи нещо което не съществува. Асат значи не е там. Като сън, все едно се опитваш да се вкопчиш в един сън, не е възможно. Асат значи също и нещо временно. Той се опитва да се вкопчи в нещо което е временно и да се задържиш за него е невъзможно. Опитва се да задържи нещо което той дори и не подозира че може да има някаква връзка с Кришна. „Това е моята съпруга, моите деца, моята къща, моето общество, моята страна, мойте права.” Той си въобразява всички тези неща но не може да ги задържи.

И той се опитва да си подреди живота, да има сигурност и щастие. Но това не е възможно. Durasayah, durasayah значи надежди, мечти, които никога няма да бъдат осъществени защото са невъзможни. Материалния свят е място където провалът е задължителен, ако си неудачник си неудачник и ако си преуспял пак си неудачник. Това е материалния свят. Той се надява на нещо което е невъзможно, което е просто илюзия. И е толкова покрит от мая че даже не знае че е покрит от мая. Той си мисли, „Жена ми ме обича, кучето ми ме обича, аз все още имам това и това...имам дом където да се върна...това са моите хора, моите приятели, моите роднини...” Но той забравя кои е всъщност, забравя че е част от Кришна, забравя защо е тук. Затова е един нещастен глупак. И той извършва отвратителни неща за да изпълни мечтите си защото е много привързан. Много, много, много дълбоко вкоренена привързаност към нещо което не съществува.

В Бхагавад Гита Кришна казва asvattham enam su-virudha-mulam asanga-sastrena drdhena chittva, баняновото дърво има толкова много корени които се разклоняват навсякъде. И те са много силни. Кришна казва човек трябва да се откъсне от това дърво с помоща на оръжието на непривързаността, асанга. Дридхена, с решителна непривързаност трябва да отреже тези корени, да се освободи от това робство. Това не е моето тяло, това не е моето семейство, това не е моята къща, това не е моята родина...

Семейството на мая не е моето семейство, къщата на мая не е моята къща, бизнеса на мая не е моят бизнес. Аз съм слуга на Кришна и моят бизнес е да му служа, това е всичко. Vairagya-vidya-nija-bhakti-yoga, това е което Бог Чаитаня е дошъл да ни даде, ваирагя значи непривързаност. Как е възможно да си непривързан? Чрез знание. Към какво съм привързан? Към този боклук? Даже по-лошо от боклук, аз съм привързан към нещо което ми носи страдания. Какъв глупак сам. И как да получа това чисто знание? Ниджа бхакти йога, чрез предано служене. Чрез предано слъжене на Чаитаня Махапрабху човек получава знание и непривързаност. Това значи, че човек трябва да изпълнява сериозно преданото служене. А не небрежно предано служене. Защото су-вирудха мулам, привързаността е много дълбоко вкоренена. Както цялото това нещо там не можем да го разрушим с някакви малки чукчета и тояжки. Трябват ни големи чукове и сериозна работа. По същия начин, за да се освободим от тази много дълбока привързаност към дом, съпруга, деца, се изисква сериозно предано служене. Тогава неговата главна част от живота е че той е свързан с преданото служене и с Кришна и като допълнителна част е семейството, къщата и работата. Това се изисква, иначе живота си остава провал, да останеш привързан към семейството си е провал.

Затова от самото начало обучението започва с брахмачари живот което значи непривързаност. Непривързаност, култивиране на знание, обучение в предано служене, така че да не стане жертва на тази мая. И ако се ожени, грихаста живот значи стриктно следване на регулирашите принципи, стриктно органичаване на сетивното наслаждение. Както вчера четохме за Дхрува Махараджа които е бил император на света и никога не похарчил дори една стотинка за сетивно наслаждение. Цялата хазна отивала за благотворителност и за извършване на яги и нито стотинка за сетовно наслаждение. И така, брахмачари живот – непривързаност, грихаста живот – непривързаност, и след това ванапрастха. Няма да седя с жена си и с кучето в тази дупка до края на живота си. Иначе мога да стана куче или жена в следващия си живот. Това не е предназначението на живота ми. Затова той се откъсва от това, ванапрастха значи че той развива непривързаност и постепенно става напълно непривързан и приема санняса. Напълно непривързан към мая и напълно привързан към Кришна, това е целта. А не да поддържа тази комфортна илюзия докато умре, ние не сме тук за това. Целта ни е да сме напълно привързани към Кришна и напълно ангажирани в предано служене.

Въпрос: Понякога виждаме че някои се отрича от семеиния живот обаче неговото отречение е сухо защото той не е привързан към Кришна.

Джаядвайта Свами: Да, това е обяснено от Шрила Рупа Госвами, anasaktasya visayan
yatharham upaynjjatah, anasaktasya visayan значи, че той не е привързан към сетивното наслаждение. Yatharham upayunjatah, и тои използва всичко в предано служене на Кришна. Не за своето сетивно наслаждение. Например този микрофон тук е за служенето на Кришна, не е безполезен така че да трябва да го изхвърлим, но не е и предназначен за моето сетивно наслаждение. Предназначен е за служене на Кришна.

Въпрос: Махараджа, може ли да обясниш как така е по-лесно да поддържаш империя отколкото да поддържаш малко семейство?

Джаядвайта Свами: Всеки един от моите семейни духовни братя може да обясни как това е истина. Ако човек има силата да стане император тогава най-вероятно ще има силата и да управлява империята си. Но всеки неквалифициран, объркан глупак може да стане семеен. Единствената квалификация за да станеш семеен е да бъдеш достатъчно объркан. Освен това ако си император имаш много хора които ще изпълняват заповедите ти. Има някои хора които имат супер карма и са изключително квалифицирани, те могат да управляват империя без проблеми, както Александър Македонски. Но семейния живот – всеки от кол и въже влиза там и после се започва, какво да правя, какво да правя, какво да правя...

И защо е по-лесно да се управлява империя отколкото семейство, защото хората които управляват империята крадат от семейството ти. Те са експерти да ти вземат парите така, че ти да трябва да работиш като магаре а те да се наслаждават в именията си, на яхтите си и прочие. Колко по-лесно щеше да си семеен ако данъците бяха по-ниски. Например данък наследство е 80 процента. Ако родителите ти ти завещаят някакво имущество първо идва правителството и казва, искам си моят дял. Кадамба Канана Махараджа, ти ми каза за този данък, колко е, 80-90 процента?

Кадамба Канана Свами:
70 процента.

Джаядвайта Свами: О-о-о, само 70 процента, съжалявам много, аз преувеличих! Само 70 процента е данъка! Заминаваме на ваканция момчета!

И сега вече с тези новите паспорти с биометрични данни не можеш да се измъкнеш като отидеш в друга държава защото те поддържат връзка помежду си. Крадците се подкрепят един друг.

Въпрос:
Кои всъщност страда след като душата е вечно душа а пък материалната енергия е мъртва и не може да направи нищо защото е инертна?

Джаядвайта Свами: Душата се свързва с материалното тяло заради своите желания. Душата носи отговорност защото тя е пожелала да се свърже с материята и трябва да си понесе последствията. Както ако си купиш къща на кредит не можеш да кажеш искам къщата и не ми пука за дълга, няма да го връщам. Ако си свързан с това тяло значи си свързан с удоволствията му и със страданията също, не може да си свързан само с удоволствията. Затова-асанга, ако не си свързан с тялото не си свързан със страданията и удоволствията му.

Да се управлява империя също не е лесно. Защото освен империята имаш да управляваши своето семейство. И както се казва в Кришна бук, големи царе признават че те може да са много велики и да побеждават враговете си на бойното поле обаче когато се върнат в двореца трябва да просят сетивно наслаждение от своите царици. Така че дори великите герои, всеки е роб на сетивата.

Въпрос:
Защо ние, грихастите, въпреки че знаем принципите на Кришна съзнание сме толкова уязвими за мая и имаме трудности да следваме процеса както трябва? Как да запазим чисто съзнанието си когато сме заобиколени от нашите жени, деца и прочие?

Джаядвайта Свами: Затова човек трябва да е много сериозен предан. Семейния живот не е лесен. Не е както някои наивно си мислят - запазваш всички предимства на брахмачари живота и добавяш сетивно наслаждение. Семейния живот е много сериозно предизвикателство, затова човек трябва да е сериозно ангажиран в предано служене. Не е така, че мога да прескоча някои неща които грихастите трябва да правят и въпреки това да бъда успешен. Не е така, че мога да оставя настрана всички неприятни правила и ограничения защото най-важното е да бъда отговорен, да се грижа да семейството си, да имам щастлив живот, бла бла бла бла бла...

Брахмачари обучението е там защото грихаста трябва да прави всички тези неща, трябва да става рано сутрин, трябва да обожава муртите, трябва да мантрува 16 кръга, трябва да спазва 4 принципа, трябва да слуша Бхагаватам. Защото ако си заобиколен от жена, деца, бизнес, естествено е да отслабне духовната ти практика. Затова грихаста трябва да е много сериозен иначе нищо няма да стане.

Грихастите трябва да дават дарения. Защо? Защото когато даваш дарения парите ти се пречистват, съзнанието ти също. И наслаждението ти също намалява защото имаш по-малко пари за него. И в края на краищата, колкото и да си бил успешен или неуспешен като грихаста, в един момент трябва да зарежеш този ашрам. Погреби го, зарови го. Колкото и да си постигнал, 10, 20, 50, 60, 90, 95 процента успех в него, зарежи го. Длъжен си. Длъжен си. Прабхупада го казва отново и отново в Бхагаватам, в определен момент, където и да си стигнал с твоя семеен живот, зарежи го. Напусни, тръгни си. Не се притесняваи вечно как да балансирам семейния живот и духовния живот, прави ги до определен момент и след това напусни. Защото по природа семеиния живот е обвързващ и заплитащ, как мога да медитирам че не съм това тяло, след като целия ми малък свят е устроен във връзка с тялото, мога да правя този баланс до определена стапен, до определен момент, но ако искам да прекъсна тази илюзия напълно и да се върна в къщи при Кришна, аз трябва да погреба семейния живот. Трябва да го напусна, да го изоставя, да го зарежа, да го...да бъда някъде другаде. Човек не трябва да остава в семейния живот до края на дните си, това е недопустимо.

Въпрос:
Какво ако съпругата и децата са чисти преданоотдадени?

Джаядвайта Свами: Тогава ще бъде по-лесно за всички. Кардама Муни, неговата съпруга е дъщерята на Сваямбхува Ману и синът му е самият Бог, въпреки това той напуска дома си.

Въпрос:
Даже след толкова много слушане моята привързаност към семейния живот остава. Каква е грешката ми?

Джаядвайта Свами: Това е същия въпрос. Това е онтологичния грихаста въпрос. Дори ако не сме грихасти и пак слушаме и пак оставаме привързани. Дори ако нямаш жена, деца, куче, имаш нещо друго и пак си мислиш, това е мое. Трябва да практикуваме много сериозно слушане и възпяване, садху санга и Кришна сева.

Въпрос: Прабхупада винаги окуражаваше Кришна осъзнатия семеен живот. И все пак в семейния живот има много предизвикателства. Как да пречистим привързаността която е стествено се поражда в грихаста ашрама?

Джаядвайта Свами: „Прабхупада винаги окуражаваше Кришна осъзнатия семеен живот.” Нека първо да поправя това. Всъщност Шрила Прабхупада винаги окуражаваше семейния живот да бъде Кришна осъзнат. Има разлика. Прабхупада не ни окуражаваше – всички станете грихасти и бъдете Кришна осъзнати, по-скоро той казваше ако сте семеини направете семейния си живот Кришна осъзнат. Не е така, че Прабхупада е пропагандирал – семеен живот, семеен живот, семеен живот. Но докато си в семеиния живот, за тези няколко години когато си семеен, бъди Кришна осъзнат.

Въпрос:
Не е ли по-добре за едно дете да израстне с двама любящи родители?

Джаядвайта Свами: Не. Brahmacari guru-kule vasan danto guror hitam. За детето е по-добре ако двамата му любящи родители го пратят в Гурукула. Това е което Прахлада Махарадж казва, това е което Шрила Прабхупада казва. Не е по-добре да остане в къщи където двамата му любящи родители го глезят и постоянно му казват колко добър е.

Въпрос: А за момичетата?

Джаядвайта Свами: За момичетата е по-добре да бъдат отгледани от двама любящи родители и след това да бъдат предадени на отговорен съпруг които да се грижи за тях, а след това грижата да бъде поета от отговорен син.

Въпрос: Тогава ако грихаста има дъщери той не трябва да приема санняса докато дъщерите му не са омъжени?

Джаядвайта Свами: Или да го погледнем по друг начин, той трябва да омъжи дъщерите си за да може да приеме санняса. Или да го погледнем от друг начин, Шрила Прабхупада приема санняса дори без да е омъжил дъщеря си. Или както четохме вчера, бащата на Дхрува Махараджа приел санняса преди да предаде престола на Дхрува. С други думи той е разбрал че има по-важни неща които трябва да бъдат направени първо. Грихаста трябва да омъжи дъщерите си, това е негова отговорност. Но това не е крайната цел на живота.

Има две неща тук, първо да омъжиш дъщерите си за да бъдеш свободен да приемеш санняса и второ, да ги омъжиш докато са млади за да не трябва те да се занимават със срещи, с мъже които ги преследват и прочие. Ако дъщерята е на 22 и бащата почне да си мисли, изглежда че е време да я омъжа, може да бъде вече късно.

Въпрос: Обаче според законите брак може да сключва едва на 18 години.

Джаядвайта Свами: Да, на 18 години, но сексът започва на 16, или на 15, или на 14. Аз не казвам, че трябва да сключваме незаконни бракове, това което аз казвам е, че бащата трябва да бъде осъзнат, събуден за тези неща.

Въпрос: Имат ли жените шанс да станат непривързани към семейния живот?

Джаядвайта Свами: Те имат шанса да се привържат към Кришна. Жените обикновено не са съветвани да се опитват да станат непривързани към семейния живот. Те трябва да бъдат вътре в контекста на семейния живот. Непривързан значи да си непривързан върешно. В Индия виждаме много възрастни матаджи които са заедно със синовете си и са посветени на служене на Кришна. Те не са толкова заети със социални дейности.

Въпрос: Как да приложим това на практика в нашето движение където има толкова много матаджи които са изоставени?

Джаядвайта Свами: Вземете всички пари събрани от фут фор лайф и ги използваите за поддръжката на тези преданоотдадени. Благотворителността започва от къщи. Вместо да ги давате за пострадалите от цунами, земетресения, бла бла бла бла, нека да ги дадем на нашите бхакти.

Въпрос: Ванапрастха ашрама препоръчва ли се за шудри?

Джаядвайта Свами: Не, има само един ашрам за шудрите, това е грихаста ашрама, но ние не сме предназначени да бъдем шудри. Човек би могъл да приеме подслон тук и да каже, аз съм много привързан към семейния живот, аз съм шудра така или иначе. Дали обаче наистина искаме да да направим това? Шудра значи че си в гуната на невежеството.

Въпрос: Повечето от нас по професия сме шудри.

Джаядвайта Свами: Но би трябвало да сме вайшнави по професия. Един вайшнава не е шудра. Може така да изглежда отстрани, но не би трябвало да е така.
Шрила Прабхупада ни инструктира на толкова много места, на практика няма книга където той да не говори че трябва да напуснем дома си на определена възраст. И Прабхупада е казал, тези книги не са само за кармите, те са и за моите ученици.

Въпрос: Можем ли да се надяваме че преданите от второто и третото поколение които са изоставили преданото служене ще се върнат?

Джаядвайта Свами: Някой ще се върнат, някои не. Някои ще имат дълъг период на мая и ще се върнат следващия живот, но колкото по-силна е основата която са получили, толкова по-голям е шансът да се завърнат по-рано. Веднъж говорих с един предан, бивш гурукули, минавахме покраи едно карми училище и тои ми каза:

„Тези деца тук биват мамени. Каквито и проблеми да сме имали в Гурукула ние имаме дълбок отпечатък от Кришна в сърцата си и той не може да бъде заличен. Но тези деца просто ги мамят”.

Така че ако искате да мамите децата си и себе си, тогава даите им материален просперитет и те ще трябва да приемат раждане отново. Но ако искате да сте сериозни, даите им сериозно обучение в Кришна съзнание за да може дори ако се отклонят да им отнеме по-малко време да се върнат. Щом ние които нямахме никаква идея от Кришна съзнание бяхме привлечени от Прабхупада, защо да не стане същото с децата на бхактите които имат толкова естествени преимущества?

Въпрос: Значи вие казвате, че не можем да се върнем обратно при Бога ако сме грихасти?

Джаядвайта Свами: Не, аз казвам, че ще е много трудно. Можеш, но ще е много трудно. И това е което ми казват моите грихаста духовни братя.

Това което казвам е, че човек не трябва да остава грихаста. Да, ако останеш грихаста през целия си живот защото си прекалено привързан към семейството си тогава няма да се върнеш обратно при Бога. Ако останеш цял живот привързан към семейството си просто заради слабост на сърцето, как можеш да се върнеш обратно при Бога? Ако си привързан към семейното щастие няма да се върнеш обратно при Бога. Дори ако си санняси и си привързан пак няма да се върнеш. Затова ние трябва да сме привързани към Кришна.

Записки от лекции на Бхакти Видя Пурна Свами, Маяпур 2009

19.11.2009
Ние често казваме, че нашата цел е да пречистим съзнанието си. Но само по себе си пречистването на съзнанието не е крайната ни цел. Ние искаме да се пречистим за да можем винаги да помним Кришна и никога да не го забравяме. За да можем да постигнем това имаме нужда от чисто съзнание.

Добро е това, което е свързано с Кришна. Добро не е това, което ние си мислим, че трябва да е добро просто заради нашата материална обусловена природа. Доброто никога не е добро просто само по себе си, то е добро само когато е свързано с Кришна.

Например, да кажем, че някой дава лекция и докато говори се усеща че говори с гордост. Ние ще кажем, че това е лошо. Но защо това е лошо? Просто защото ти не харесваш хората да говорят надуто? Или защото един предан се предполага да е смирен, защото по този начин той ще може да удовлетвори Кришна?

Въпрос:
Веднъж говорих с един предан който ми каза, че подкрепя нежеланието на Махараджа Юдхищира да излъже когато Кришна го кара да излъже на Курукшетра, защото така би дал лош пример на хората.

БВПС: Да, има истина в тази позиция, но само при положение че искаш да си останеш в материалния свят и да отидеш в рая. Това са хората за които моралът е по-важен от дхарма, по-важен от всичко останало, дори и от Кришна. Защото платформата на морала трябва да се използва за да постигнеш по-висшата платформа на чистото предано служене, а не за да си осигуриш по-добро материално положение.

Истина не значи просто факти. Истина е само това което Кришна казва, че е истина. Защо? Защото Кришна е проявил творенето с каква цел? Защото иска да се наслаждава. Така че ако не виждаме Него и не се опитваме да действаме според неговото желание, ние лъжем.

Човек може да изпитва истинска раса само ако се намира на платформата на дхарма. Само когато изпълняваме стриктно задълженията си според инструкцийте на писанията по възможно най-добрия начин и резултата е за някой друг (в идеалния случай Кришна и Вайшнавите) само тогава можем да имаме пълноценни, удовлетворяващи отношения с другите. Затова хората които се намират едно ниво по-ниско, на нивото на морала, обикновено са много сухи и нямат никакви приятели. И това включва дори съпругата им, дори с нея отношенията са формални и официални. Този тип хора няма откъде да си набавят раса, защото за раса има само три източника – Вайкунтха раса, чистите отношения между Бог и преданите; Сваргия раса, расата която идва от следването на дхарма, тоест варнашрама дхарма; и партхива раса, расата която се генерира от контакта между сетивата и сетивните обекти. Първите две раси са недостъпни са него, защото той не ги познава, третата е достъпна но той няма да се възползва от нея, защото като вярващ човек той не иска да се поддава на материалните съблазни. И затова този тип хора извличат раса от това да притесняват другите, да ги преследват заради различията в религията, да горят хора на кладата и прочие.

Позицията на мнозинството християни в момента е като на някой който е в кухнята и има на разположение най-доброто оборудване и най-доброто качество продукти, обаче не знае как да готви. Затова резултата няма да бъде добър въпреки че условията са налице.

Модерните религиозни хора приемат Бог само на нивото на Брахман. Тъй като те не приемат закона за карма те не могат да обяснят защо има проблеми в света, който е сътворен от Съвършен и безкраймо Милостив Бог. Затова те са измислили теорията, че материалния свят е под контрола на някой друг, не на Бог, това автоматично означава че те не приемат и позицията на Параматма който контролира материалното творение. И, разбира се, те не приемат Бхагаван, защото те говорят за него само на теория. Но в момента в който ги попиташ как изглежда Бог те ще ти кажат – Той няма форма.

22.11.2009
Бхагаватам клас

evaà kuöumba-bharaëe
vyäpåtätmäjitendriyaù
mriyate rudatäà svänäm
uru-vedanayästa-dhéù
SYNONYMS
evam—thus; kuöumba-bharaëe—in maintaining a family; vyäpåta—engrossed; ätmä—his mind; ajita—uncontrolled; indriyaù—his senses; mriyate—he dies; rudatäm—while crying; svänäm—his relatives; uru—great; vedanayä—with pain; asta—bereft of; dhéù—consciousness.
TRANSLATION
Thus the man, who engaged with uncontrolled senses in maintaining a family, dies in great grief, seeing his relatives crying. He dies most pathetically, in great pain and without consciousness.

In Bhagavad-gétä it is said that at the time of death one will be absorbed in the thoughts which he cultivated during his lifetime. A person who had no other idea than to properly maintain his family members must have family affairs in his last thoughts. That is the natural sequence for a common man. The common man does not know the destiny of his life; he is simply busy in his flash of life, maintaining his family. At the last stage, no one is satisfied with how he has improved the family economic condition; everyone thinks that he could not provide sufficiently. Because of his deep family affection, he forgets his main duty of controlling the senses and improving his spiritual consciousness. Sometimes a dying man entrusts the family affairs to either his son or some relative, saying, "I am going. Please look after the family." He does not know where he is going, but even at the time of death he is anxious about how his family will be maintained. Sometimes it is seen that a dying man requests the physician to increase his life at least for a few years so that the family maintenance plan which he has begun can be completed. These are the material diseases of the conditioned soul. He completely forgets his real engagement—to become Kåñëa conscious—and is always serious about planning to maintain his family, although he changes families one after another.

Понякога ние четем описания като това тук и си мислим:

„Хайде отново тези негативни, песимистични описания на живота от Бхагаватам. В края на крайщата живота не е толкова мрачен, има и хубави моменти! Бхагаватам показва само негативните страни на живота но ние знаем, че се случват и хубави неща!”

Проблемът ни е, че ние не разбираме, че това е описание на възможно най-благоприятната ситуация при която един материалист може да напусне тялото си. Защото той явно е бил успешен човек, грижил се е за семейството си добре, защо иначе роднините му са до смъртния му одър? Можеше да е много, много по-зле, можеше да няма никой наоколо. Не че като те са наоколо те могат с нещо да му помогнат, но поне са там до него в този момент. Това е as good as it gets in the material world. По-добро от това няма. И въпреки това изглежда страшно. Това е поинта на Бхагаватам – дори да получим най-дпбрия материалне аранжимент пак ще бъде страдание, затова няма смисъл да залагаме на тази карта.

23.11.2009
Ние сме една десетохилядна част от върха на косъма. Дори ако постигнем имперсонално освобождение и станем атмарама, позицията ни е незначителна в сравнение с тази на Кришна. Защото Кришна е съвкупността от всички души и от цялата вътрешна енергия. И освен това имаме и Кришна отделно. Кришна е цялото това нещо, следователно ако ние асистираме в неговото наслеждение ние самите ще спечелим от това, защото ще се наслаждаваме многократно повече.

В Таиттирия Упанишад се казва че една еденица щастие се равнява на щастието, което изпитва императорът на цялата планета, който управлява без никаква конуренция и без никакви проблеми. Сто пъти повече се наслаждават живите същества от Антарикша, региона между Земята и райските планети – якши, ракшаси, гандхарви. Сто пъти повече се наслаждават обикновените обитатели на райските планети. Сто пъти повече от това се наслаждават полубоговете, които са упълмомощени да бъдат мениджъри във Вселената. Сто пъти повече се наслаждават главните полубогове такива като Индра и Варуна. Сто пъти повече от това се наслаждава Брихаспати. Сто пъти повече се наслаждават праджапатите. Сто пъти повече от праджапатите се наслаждават мъдреците от Тапалока и Джаналока. Сто пъти повече се наслаждава Брахма. Щастието което изпитва Брахма се равнява на една капка от океана на трансцеденталното щастие което изпитват освободените души – брахмананда. Целият този океан от брахмананда е равен на една малка част от част от капка от безкрайния океан на щастието изпитвано от преданото служене на Кришна. Когато чете тези описания човек трябва да помни за едно от оскърбленията към святото име – да считаме славата на святото име за преувеличена или за въображаема.

Затова не си струва да се ходи до райските планети. Защото описанията на райските планети ни дават информация само за част от истината. Ако четем карма канда раздела на Ведите ще научим че рая е „амара”, там всички са безсмъртни. Обаче живееш само 10 000 години. Как така? Да, истина е, никой не умира в рая. Просто когато ти изтекат благочестивите реакции те изритват от там и умираш докато падаш към земните планети. Но в самия рай никои не умира. Докато падат, обитателите на рая биват изяждани от ракшасите които обитават Антарикша. От болка и ужас райските обитатели плачат и душата им излиза от тялото им с тези сълзи. Тези сълзи падат на Земята като дъжд, от дъжда се появява зърно, зърното бива изядено от мъж и душата отива в семето му. От семето тя преминава в утробата на майката. Когато се роди на Земята живото съшество започва да извършва благочестиви дейности и отново се издига до рая. Това е цикъла.

Освен това в рая всеки се наслаждава на собствените си благочестиви реакции. В зависимост от тях всеки получава определен стандарт на живот. Така че със сигурност ще има много хора които ще са извършили повече благочестиви дейности и ще имат по-добри възможности за сетивно наслаждение. Това поражда завист, така че дори и в рая не сме свободни от тревоги, притеснения и страх. Обаче карма канда писанията не говорят за тези неща. Просто защото няма интерес към тях. Хората искат да слушат за райските удоволствия. Затова за да чуеш за тези неща трябва да четеш Упанишадите или Гита. Или Бхагаватам. Описанията на рая в карма канда писанията са като рекламите на туристическите компании. В тях има истина, обаче има и много неща които се премълчават. Затова трябва да четем бхакти-шастрите кадето всичко е обяснено подробно и изчерпателно, от гледната точка на най-висшия интерес на душата.

Ямадутите първоначално са прадеди които обитават планетата на Ямараджа, те са благочестиви души. Докато техните наследници извършват пинда (ритуално предлагане на храна за прадедите) те могат да се наслаждават на удоволствията в рая. Обаче проблемът е, че те трябва да получават тези предлагания от синовете си, от внуците и от правнуците. Така че ако някъде веригата се прекъсне както често се получава в Кали Юга, тогава те трябва да гладуват. Проблема е че те са благочестиви души които са в рая където трябва да прекарат определено количество години и не могат просто да умрат от глад. Така че те гладуват много дълго време. И в резултат на този глад външният им вид претърпява някои изменения които не ги правят да изглеждат много приветливи. Когато това стане Ямараджа, от състрадание към тях, им предлага да станат ямадути. Така те започват да получават дял от пинда и могат да се прехранват.

Така разбираме защо ямадутите са толкова ентусиазирани да изпълняват съвестно задълженията си. Защото те наистина не харесват неблагочестивите хора. Заради такива неблагочестиви хора те са стигнали до това дередже, от райски обитатели да станат ямадути.

Но с благочестивите хора ямадутите са много мили. Те променят също външния си вид когато трябва да придружат до Ямараджа някоя благочестива душа, тогава изглеждат много добре.

Когато водят някои негодник те изглеждат ужасно, мъките за грешника започват още по пътя към ада. Той трябва да извърви цялото разтояние под палещите лъчи на слънцето, ямадутите го бият с камшици, има специални кучета с три глави които виждат миналото, настоящето и бъдещето които също постоянно тормозят грешника.

Ако придружават благочестив човек те се грижат за него по време на пътя, осигуряват му колесница за да не трябва да ходи пеш и прочие. Същите тези триглави кучета го охраняват вместо да го хапят.

Когато стигнат до реката Ваитарани ако човекът е много благочестив за него ще има специална лодка. Ако е благочестив, но не толкова много, няма да има лодка, но реката ще изглежда приятна и човекът ще може просто да преплува до другия бряг. Ако обаче имаме грешник, тогава не само че няма да има лодка, но и Ваитарани променя формата си. Става зловеща, бурна и трудна за преплуване. Ако е много грешен водите на реката са пълни с отвратителни субстанции като изпражнения, гнои, урина и други. И вътре плуват страшни риби със зъби и перки остри като бръснач които нарязват тялото на грешника. И ако имаме много, много грешен човек, той даже не може да преплува до другия бряг а потъва на дъното на тази ужасна река, където чака много дълго време да се смени Ямараджа защото настоящия Ямараджа даже не се занимава с него.

Всеки вижда Ямараджа след смъртта си. Но за благчестивите хора той изглежда като много красив полубог, а за неблагочестивите изглежда страшно. Но това е механистичния цикъл, преданите не виждат Ямараджа, за тях се грижи вътрешната енергия на Кришна.

Ако предания не е успял да постигне нива на предано служене от нища нагоре той отива на раиските планети. Там получава възможност да се наслаждава точно на нещата които са го разсеивали от преданото служене. След това той се ражда на Земята (преданите не ги ядат ракшаси докато падат от райските планети, това е за карма кандите) в семеиство на богати аристократични хора където може да се занимава спокоино с предано служене. Така че тези хора които се раждат в богати семейства се раждат там, защото са извършвали предано служене преди. Прабхупада обяснява това в шеста песен.

Когато предан иска да направи шраддха церемония за напуснал предан или за роднина правилата за прости. На 11 ден след смъртта трябва да покани преданоотдадените, да има киртан и Кришна-катха, да сервира прасадам, след като бхактите се нахранят да направи едно блюдо за напусналия и да го занесе някъде отвън в някои парк и да го остави там.
Правилата за традиционната карма канда шраддха са много по-сложни. Става дума за 30 страници от Ману. Има само три страници описания на това какви брахмани не могат да бъдат канени. Например, брахмани които се занимават с търговия, които са аюрведически лекари, астролози и прочие. Много стриктни правила. На практика можеш да поканиш само брахмани, които се занимават само с изучаване и преподаване на шастра или извършват яги. Ако не сервираш храната както трябва тя няма да бъде приета от прадедите и цялата церемониа се проваля. Ако мястото не е идеално почистено и подредено по определен начин предлагането няма да бъде прието. Ако брахмана, след като свърши церемонията, се прибере в къщи и има интимни отношения със съпругата си предлагането няма да бъде прието. И така нататък. За тези правила Прабхупада казва „ние не се интерсуваме от правилата”. Но другите правила които идват по нашата парампара ние трябва да следваме. Както с правилата за екадаши. Има много стриктни правила за следване на екадаши, но Махапрабху милостиво ги е свел до две – без зърнени и бобови. Или пък правилата за чатурмася са също много сложни но ние следваме само постите от мляко, кисело мляко, урад дал...И все пак има бхакти които казват – това е фанатично. Това значи че Прабхупада е бил фанатик и Махапрабху също. Този тип бхакти се правят на големите парамахамси, които само мантруват Харе Кришна и се опитват да изкарат Прабхупада фанатик на ведическите правила и предписания. Тези личности не знаят изобщо са какво става дума, те са изключително неинформирани.

Ако си бил в ада първо приемаш животинско раждане и след като минеш през целия цикъл се раждаш като човек в напълно същото положение в което си бил преди да отидеш в ада.

Част от садханата на аштанга-йога е свадхиаиа, изучаване на шастра. При изучаването на свещените книги трябва да се избягват две крайности – да се приемат на сляпа вяра или да се търсят грешки в тях. Освен изучаване ученикът трябва да прилага книгите в живота си за да получи реализация. Според тази дефиниция карми учените, които винаги се опитват да търсят грешки в шастра и никога не я прилагат в живота си съзнателно, всъщност не изучават шастра.

Понякога се случва да видим върастен предан, които се държи като дете, или пък дете да се държи като зрял възрастен човек.

24.11.2009
Освобождение значи да си освободен от материално съзнание. Това е достатъчно за да се измъкнеш от материалния свят, но не е достатъчно да влезеш в духовния свят. За да те пуснат в духовния свят трябва да се освободиш от „пуруша бхава”, настроението аз съм Контрольора и аз съм Наслаждаващия се. Затова имперсоналистите не могат да влязат в духовния свят, защото те все още са в плен на това погрешно настроение.

Ние слушаме знанието от Веда, запомняме го, след това се опитваме да го разберем и след това трябва да го приложим в живота си. Теста дали сме го разбрали е дали сме успели да го приложим успешно в живота си. Ако сме успели това значи, че сме сме разбрали каква е същността на Ведическата култура и можем да я приложим винаги и навсякъде съобразно времето, мястото и обстоятелствата. Така че бхактите които казват, че ведическата култура не е практична за Кали Юга всъщност не са разбрали каква е същността, есенцията на ведическата култура. Както например имате кола и се опитвате да я направите по-лека. Ако разбирате каква е същността на колата, че тя е мотора, тогава може да демонтирате много части от колата но докато мотора, шасито, гумите и прочие същностни елементи са там, колата ще може да стане по-лека и при това все още ще може да се движи. Това значи, че познавате същността на колата и тогава можете да прилагате знанието винаги.

Да кажеш, че Кришна и неговите чисти предани не могат да обяснят материалния свят, е все едно да кажеш, че материалния свят е прекалено сложен и те не могат да го разберат, те са объркании от него. Такива хора казват, че Веда не може да се приложи и не е практична в модерната епоха. Това значи че Кришна и Прабхупада не са знаели са какво говорят.
Това е същото което казват Юдео-християните, според тях Бог е сътворил света но света се управлява от някои друг, не от Бог.

Истинската причина защо хората отхвърлят Бога е защото те са емоционално несигурни. Такива хора не могат да се доверят на никого. Родителите им не са успели да им внушат, че ги обичат, че ги ценят и че ще се погрижат за тях. Затова този тип хора не вярвят на никого. Те си мислят, че Бог ще ги експлоатира ако му се отдадат. Затова те отхвърлят Бога, защото са уплашени, че ако има Бог те ще трябва да се съобразяват с Него, да моделират живота си съгласно Неговите инструкции. Това значи да загубят контрол, те са смъртно уплашени от това защото не се доверяват на никого.

27.11.2009
Човек трябва да извършва наишкармя (нишкама карма-йога) за да може да постигне освобождение. Това значи, че трябва да работи безкористно за благото на другите. Обаче има много хора които за разбрали това и работят безкористно защото знаят, че така ще получат по-добри материални условия. Тяхната цел всъщност е егоистична, просто те са достатъчно интелигентни за да разберат, че едиствения начин да си успешен в материалния свят е като работиш безкористно за благото на другите. Така че те служат безкористно на другите, но го правят с користна цел. Затова Рупа Госвами дава дефиницията на чистото предано служене – първо, човек трябва да е осъзнат, това значи той трябва да знае какви са задълженията му съгласно писанията и да ги изпълнява. Второ, той трябва да е осъзнат за Бога. Трето, трябва да е осъзнат за Бога по благоприятен начин. И четвърто, трябва да стане напълно безкористен слуга на Кришна, трябва да забрави за карма и гяна.

Excerpts from Bhakti Vidya Purna Swami’s lectures

Excerpts from Bhakti Vidya Purna Swami’s lectures

Sri Rupanuga Paramarthika Vidyapitha
Mayapur, 2009


2.01.2009

The self-help books and movies promote the idea that one should get confidence, which is not a bad idea, but they try to gain confidence by developing false pride. They will never say that to gain confidence you should accept that you are a humble servant of Krishna. It is not that the principles they promote are necessarily wrong, but the flavor they carry is mundane, is based on sense gratification, and is therefore dangerous for the devotees.

English is a spoken language because in the dictionary the words are defined according to the usage and meaning they have at that moment in society. With normal language (like Sanskrit) it should be the opposite. The words should have fixed meaning, independent from the way they are being used.


1.11.2009 Bhagavatam class
Everything should be connected with Krishna. Let’s say you want to buy a phone. How is this connected with Kåñëa? Well, to buy the phone you need to get money; that means you have to follow certain rules how to make this money. Who made these rules? Krishna. And when you finally buy the phone and you are happy and enjoy having it, the pleasure you get from the phone is also Krishna because the soul cannot get any satisfaction from dead matter. So anything we are attracted to here in the material world is actually Krishna. When we recognize this we are in the real world, when we do not recognize it we are in maya. This is explained in the chatur sloki Bhagavatam:

[The Lord says:] O Brahmä, whatever appears to be of any value, if it is without relation to Me, has no reality. Know it as My illusory energy, that reflection which appears to be in darkness.



2.11.2009
Navina Nirada Prabhu asked a question about the people who say that first they want to see a perfect example for our Vaiñnava philosophy and only then they can accept it for real and do something practical to help.
Maharaja answered that this is inconsistent. The person who proclaims this philosophy does not follow it in his practical life. For example, he sees an advertisement of a guy who wears pans, a shirt, socks, glasses, a tie, etc. So he picks up from the whole thing the pans only. And from another advertisement he picks up other things he likes. He does not say “I am going to buy clothes only if the whole set is perfect and if there is no such a set I am going to go naked.” So if he can do this in his private material life why he does not try to do the same in the spiritual path? Just because he is not sincere enough, that’s all.


5.11.2009
The Lord reveals Himself because we follow the parampara and He is pleased with this. Not because He is obliged to reveal Himself because of our studies and tapasya. He reveals Himself because of our sincere endeavors to study His words and to apply them in our live following the parampara. Bhagavad-gita As it Is carry the cit potency of the Lord, therefore we can understand Him by studding. But if it is not as it is then there is no cit potency and the result is not the same, it will not work.

The best friend if he turns unto our enemy becomes the worst enemy and the worst enemy if he becomes our friend he is our best friend. This is because if the friend becomes an enemy he knows all our week spots and if the enemy becomes a friend he knew all of your faults and still he became your friend.

We are in the material world because we think we are not the leaves of the three but the three itself. We don’t want to accept that actually we are looking for Krishna’s pleasure. The greatest offence is that we don’t want to connect ourselves with Kåñëa, not the stupid ignorant acts we are performing.


6.11.2009
The people may not like our lifestyle but this is only when we are following it superficially. If we are shallow they will not appreciate, naturally. But if we are genuine they will appreciate because everybody is looking for something outstanding.


9.11.2009
The only solution for all problems is a spiritual solution. ¾ of the creation works on the spiritual principles and it is very practical. And after we establish that we have to find a spiritual solution only then we can try to look for a practical solution which must be inside the spiritual principles.

Prabhupada says that even if one person becomes Kåñëa conscious he will be happy and Krishna will be happy, the endeavors were worthy. Of course, if there are more then Krishna will be even happier. We should remember this point while we are making big plans for preaching.

Any political system can work if the people are God conscious. The modern political systems are not working because the people are not qualified. Therefore even when the system is changed by revolution we find that the in the new system there are the same mistakes like in the old. This is because the people are still the same and they make the same mistakes.

The devotees who reject their own acharya, like for example there are people who are former ISKCON devotees who say that what Prabhupada gave is just the basics but if you want to get more confidential knowledge we have to go to another Guru, this kind of devotees will never be trusted by the Vrajavasis. This is stated by Srila Visvanatha Cakravarti Thakura.
This is because in Vrindavana there is a serious service you have to make on time. There is amount of time and in this time you have to get your seva for Krishna done properly. So you have to rely on people. You should be sure that they will not let you down. So if you think your acharya is inferior that means you are not reliable person and the vrajavasis will never come close to you. They will respect you, but from a distance.

Also there are devotees who say that why you in ISKCON don’t have the raganuga sadhana and you don’t discuss the pastimes between Radha and Krishna? But let me ask you a question, let’s say we have two girls, one already is married and have a boy and the other does not. So of the two, who is going to talk more about boys? The one who does not have one. Because the other one already is having a man and she is experiencing all these things firsthand.
So in the same way we are followers of Prabhupada and Bhaktisiddhanta Maharaja who are right there in the pastimes of Radha and Krishna, they are intimate servants of the divine couple. So now make your choice, you want to learn from someone who is there in the lila, or from someone who is only dreaming and talking about it?
Of course, we don’t say that they will not go home back to Godhead, they will.

We do not surrender to God because we don’t trust others. Because full surrender means full trust. This is the modern western ethos – unless I grab the mercy by force I am not going to be happy because I don’t actually trust that the mercy will be transmitted to me by the other devotees. In the spiritual relations the indirect servants get more pleasure then the direct ones because they have full trust and when they see that Radha and Krishna are happy and their superiors are happy that increases their happiness many times.
Therefore all the main stories from Mahabharata and Bhagavatam have this common element and moral that Krishna will take care. And if we have faith He will reciprocate with us like He says in Gita – ye yatha mam prapadyante…
The normal think is that you interact with someone according to his mood. So if we deal mundane with Krishna He will reciprocate in this way. But if we trust Him He will protect us. If we don’t the protection will not be so full.
Like Draupadi was asking Krishna, why it took you so long to come and help me? Krishna said, I was there, immediately after you called me the first time, but then you started to ask Bhisma and Drona and Vidura for help you and I thought OK, let Bhisma and Drona help her. But when you surrendered fully then I immediately saved you.

11.11.2009
If someone does not understand Gita that means he does not try to become a friend with Krishna. Because Krishna tells Arjuna, because you are my friend you can understand Gita. All the questions of Arjuna are serious doubts. But Arjuna is asking them in a proper mood. He has faith in Krishna although he does not understand. But the modern men are so proud and foolish that they think that anything they don’t understand must be wrong.

To perfect one’s sadhana and to perfect one’s family life takes the same amount of energy and work. But the result is different, in the family life the result is small, in the brahmacary asrama the result is perfect.


12.11.2009
The critical study of Gita will never work even if it is undertaken by a devotee. The karmi scholars are extremely impersonal; they try to take advantage of the Veda without even acknowledging the personality of Godhead. They think that just because they want to understand the Veda they can do it.

The philosophers from the 6 schools have part of the truth. But because the perfect truth is realized only by one who have a perfect devotion to God and they don’t have it, the missing parts of the knowledge they have to fill up with their intelligence, in other words with their speculations. Therefore this part is bogus.
Thus the mood in studding the scripture is very important. Prabhupada says that if you don’t get the mood right don’t even bother to study Gita.

Why we don’t want to surrender to Krishna? Because we are impersonalists. We think that if all the options in life are Kåñëa then this is tasteless and boring because Krishna is boring since He is not a person. In Krishna everything is tasteless and dry and in maya everything is exiting and fresh, we foolishly think.


13.11.2009
In Kali Yuga varnasrama also applies but because in KY the people are only capable to work in devotion then it is only daivi varnasrama that will work and this is what we have to establish. Daivi varnasrama means it is connected with Kåñëa. Asuric varnasrama means it is not connected with Krishna.

In sambanda we have the thinking, feeling, and willing. Thinking means you are aware of something, feeling means you are attracted to this thing, and willing means you are ready to do the work to get that thing. These three things are actually sambanda, prayojana, and abhidetya inside sambanda. Then after this is done one can go outside of sambanda and apply the abhideya and prayojana.
Sambanda means to understand what are the position and the nature of everything. So this definition of sambanda means to know the dharma of all things.


16.11.2009
Sometimes we say that it is Kali Yuga and because nobody is a devotee it is difficult to preach. But in the previous yugas they were not many devotees either. There were many more pious people around but not so many devotees. For example Purorava was in the beginning of treta yuga. He was pious enough so he could establish the yuga dharma for the age but he was not a devotee at that time.
Also do you know why Siva is covered with dust and has snakes around his neck and arms, and sits in crematoriums? So that the other, materialistic demigods don’t bother him. Nobody would invite him on a feast, who would like to have a guy with snakes sitting on ones table? But when he is sitting under a three covered with ashes and meditates then Narada Muni and the Kumaras are coming to see him. So he prefers this type of sanga.

Time means movement.

Karma is the combination of the kala (time) and the three modes of material nature.

God is in control of the material energy and jivas. The jiva is a subordinate controller. So if the jiva wants to control the nature he has to control it according to the laws of God.

The principle of activity is eternal, but karma is not.

It is very important to understand the subtleties of our philosophy. But to do this we have to be able to work with two things simultaneously.
The nice thing about the Vedas is that the pattern is always the same. Just that one should be able to see how this pattern applies everywhere. Vedic literature is based on simple principles but they apply in huge variegates.


17.11.2009
Krishna consciousness means that we are in this material world and we can use its recourses, but we have to do this according with the Lord’s order. It is like the child can stay inside the house of his parents, he can play there, but he should always remember that it is his parents’ house, not his house. So if the child does not behave properly and makes a mess, then what will happen when the mam is back at night? Then the child will have a problem because he tried to turn the house in his own, he did not remember it is his parents’ house. And we can say whatever we like, we can say but why should we follow so many rules and regulations, why be so fanatic, we just want to express ourselves freely, we want to be real, we want to be practical, but the point is that practical is what is established by the Lord. Only this will work. And anything else will simply not work and it does not matter what we think. Because it is God’s world, not ours.

Things like Bhagavad-gita, chapter 13, or Bhagavatam, 11 canto, are often seen as dry, boring and unpractical parts of the scriptures. We want to be practical, we want real things, real relationships. But in this places it is explained how to have good relationships, it explains the mechanics of relationships. Therefore they are most practical; one just should have eyes to see this.

How are they practical? In 13 chapter of Gita it is explained the field of activity, ksetra, and ksetrajna, the knower of that field. So there is dead matter, called the field, and the soul and the Supersoul who are called the ksetrajna. The soul knows only his field and the Supersoul knows all the fields.
That means we have to interact with the soul if we want to have real relationships. But because the soul in front of us identifies with the body we should interact with him by the media of the gross and subtle body. But we are still trying to interact with the soul. This is in the case we understand the 13 chapter of Gita properly.

What happens if we did not understand it properly? Let’s say you did something wrong. You had to do watch the washing machine, to bake the bread in the oven, and to make a phone call. So because of your conditioned nature you forgot about the oven and in this way you let your friend down. Now you feel bad, but not because you let your friend down but because you did not get what you wanted from that situation. So when you explain to him your plight then you in fact are telling him, look, I am conditioned and I just did this because I am selfish and I can’t be changed. And if he does not understand you in the way you want, then you accuse him of being not considered, insensitive, not developed. And you decide that you cannot trust anybody anymore and you loose faith in authorities. That means you don’t actually have a relationship with your friend or with anyone else, you
have relationships with dead matter only. And this is because you did not understand 13 chapter of Gita, you don’t know what is ksetra (dead matter) and ksetrajna (the knower of the field). For you it is just the filed only. You have your field of activity where you want to achieve things, you have needs to satisfy. And in your field you think you are the only ksetrajna and everything else is just a dead matter. Your friends are dead matter. So for you there are just two kinds of dead matter – one kind is moving, the other kind is not moving. And you try to control these dead matters according to your egocentric taste and desire. That means you don’t have real relationships with anybody, not with other jivas, and not with the Lord. So if you did not pick up this science of relationships from the culture you were raised in and you did not understand and apply it from the scripture then there is a good chance you don’t actually have real relationships and all you deal is a dead matter because you never consider the needs of other people.
And the bottom line is that you don’t change. Everybody around you, the whole universe must change according to your needs and interests, just to please you.



Sat darsanas classes

According to Sankhya the buddhi is created just after the false ego. Buddhi has the qualities of sattva guna – brightness, lightness. Because of these qualities buddhi can reflect the world around us and in this way to connect the soul with the world.
By the intelligence the soul can perceive that he is not the gross material elements like earth, water, fire, air or ether. By the intellect he can also differentiate between himself and the mind. But by the intelligence he cannot differentiate from the false ego because there is nothing higher then the false ego that the soul can identify with. But for a devotee Krishna is there. Since the devotee identify as a soul, a servant of Krishna, he can go beyond even identification with the intelligence and the false ego. This is the difference between the liberation of the devotee and the liberation of the follower of sankhya. The sankhya philosopher can not actually get free from his false ego.