Погреби го!

Лекция на Джаядвайта Свами върху Шримад Бхагаватам 3.30.6-7, дадена на 14.11.2009, в Шридхам Маяпур, Индия.
atma-jaya-sutagara-
pasu-dravina-bandhusu
nirudha-mula-hrdaya
atmanam bahu manyate
TRANSLATION
Such satisfaction with one's standard of living is due to deep-rooted attraction for body, wife, home, children, animals, wealth and friends. In such association, the conditioned soul thinks himself quite perfect.
PURPORT
This so-called perfection of human life is a concoction. Therefore, it is said that the materialist, however materially qualified he may be, is worthless because he is hovering on the mental plane, which will drag him again to the material existence of temporary life. One who acts on the mental plane cannot get promotion to the spiritual. Such a person is always sure to glide down again to material life. In the association of so-called society, friendship and love, the conditioned soul appears completely satisfied.

Джаядвайта Свами: Вчера слушахме за покриващата функция на мая по силата на която независимо в колко мизерно положение се намира живото същество, то си мисли че е ОК, че всичко е много хубаво. Това е покриващата потенция на мая. Как работи тя? nirudha-mula-hrdaya, неговото сърце има много дълбоко вкоренени привързаности. nirudha-mula, мула значи корен. Дълбоко вкоренени привързаности. Какви са те? Първата е това тяло. Естествено ние сме привързани към тялото. Душата няма връзка с тялото, но заради илюзията ние си мислим, аз съм това тяло. И ние сме много привързани към удовлетворяването на тялото. И във врузка с това тяло, jaya, jaya значи съпруга. Pumsah striya mithuna-bhavam etam tayor mitho hrdaya-granthim. Как този корен е толкова дълбок? Има много здраво стегнат възел в сърцето, които е затегнат толкова здраво заради секса. Когато се осъществи връзката между мъжът и жената привързаността става много силна и дълбоко вкоренена. Тогава човек мисли във връзка с тялото си,във връзка с тялото на съпругата си и децата си. Това е моят син, това е моята дъщеря. И agara, домът. И pasu, това е моето куче. Преди – това са моите крави, това са моите слонове, а сега – това е моето куче. Но той е много привързан към своето куче. Наскоро гледах проучвания колко хората харчат за кучетата си. Кучешка храна, лекарства... И bandhusu, приятели. Така човек се обърква. Аз съм моето тяло, това е мое, това също, това също. Atmanam bahu manyate, bahu manyate буквално значи той мисли постоянно за себе си. Аз съм съпругът на тази жена, аз съм собственикът на тази къща, аз съм това тяло. И той си мисли за това колко много добри качества има, това, и това и това и това...Дори ако е боклукчия той се гордее със себе си. Той е толкова привързан към тези материални неща и резултатът от това е, че той не притежава добри качества защото не разбира целта на живота – Кришна. Така че какви добри качества има той? Нещастен, привързан глупак. Аз съм това тяло и това е моята съпруга, това са моите деца, това е моята родина...всичко това под покриващата енергия на Бога под която той забравя кои е и каква е целта на живота и се занимава с жалки, незначителни неща. И си мисли че е това тяло което е предназначено да бъде изядено от вълци, кучета или лешояди или изгорено на прах. Това тяло е неговия фокус в живота. Или той работи за благото на други тела които също са предназначени да бъдат изядени от животните или изгорени. „Аз работя за благото на другите”, той не знае кои са другите и работи все едно че тялото е себето. По този начин той е заблуден от мая.

3.30.7:
Although he is always burning with anxiety, such a fool always performs all kinds of mischievous activities, with a hope which is never to be fulfilled, in order to maintain his so-called family and society.

PURPORT
It is said that it is easier to maintain a great empire than to maintain a small family, especially in these days, when the influence of Kali-yuga is so strong that everyone is harassed and full of anxieties because of accepting the false presentation of maya's family. The family we maintain is created by maya; it is the perverted reflection of the family in Krsnaloka. In Krsnaloka there are also family, friends, society, father and mother; everything is there, but they are eternal. Here, as we change bodies, our family relationships also change. Sometimes we are in a family of human beings, sometimes in a family of demigods, sometimes a family of cats, or sometimes a family of dogs. Family, society and friendship are flickering, and so they are called asat. It is said that as long as we are attached to this asat, temporary, nonexisting society and family, we are always full of anxieties. The materialists do not know that the family, society and friendship here in this material world are only shadows, and thus they become attached. Naturally their hearts are always burning, but in spite of all inconvenience, they still work to maintain such false families because they have no information of the real family association with Krsna.


Джаядвайта Свами: Те носят този тежък товар, поддържането на семейство. Те са пълни с тревоги, какво да правя, съкращават всички от работа, какво ще стане с мен, може би и мен ще ме съкратят. Какво ще стане с колата, със сметките за кредитната карта, с медицинските сметки...Толкова много тревоги. Прахлад Махараджа казва на баща си, това е положението на материалиста, той е винаги потопен в тревоги и притеснения. Умът не е спокоен. Защо? Защото той се опитва да задържи нещо което не съществува. Асат значи не е там. Като сън, все едно се опитваш да се вкопчиш в един сън, не е възможно. Асат значи също и нещо временно. Той се опитва да се вкопчи в нещо което е временно и да се задържиш за него е невъзможно. Опитва се да задържи нещо което той дори и не подозира че може да има някаква връзка с Кришна. „Това е моята съпруга, моите деца, моята къща, моето общество, моята страна, мойте права.” Той си въобразява всички тези неща но не може да ги задържи.

И той се опитва да си подреди живота, да има сигурност и щастие. Но това не е възможно. Durasayah, durasayah значи надежди, мечти, които никога няма да бъдат осъществени защото са невъзможни. Материалния свят е място където провалът е задължителен, ако си неудачник си неудачник и ако си преуспял пак си неудачник. Това е материалния свят. Той се надява на нещо което е невъзможно, което е просто илюзия. И е толкова покрит от мая че даже не знае че е покрит от мая. Той си мисли, „Жена ми ме обича, кучето ми ме обича, аз все още имам това и това...имам дом където да се върна...това са моите хора, моите приятели, моите роднини...” Но той забравя кои е всъщност, забравя че е част от Кришна, забравя защо е тук. Затова е един нещастен глупак. И той извършва отвратителни неща за да изпълни мечтите си защото е много привързан. Много, много, много дълбоко вкоренена привързаност към нещо което не съществува.

В Бхагавад Гита Кришна казва asvattham enam su-virudha-mulam asanga-sastrena drdhena chittva, баняновото дърво има толкова много корени които се разклоняват навсякъде. И те са много силни. Кришна казва човек трябва да се откъсне от това дърво с помоща на оръжието на непривързаността, асанга. Дридхена, с решителна непривързаност трябва да отреже тези корени, да се освободи от това робство. Това не е моето тяло, това не е моето семейство, това не е моята къща, това не е моята родина...

Семейството на мая не е моето семейство, къщата на мая не е моята къща, бизнеса на мая не е моят бизнес. Аз съм слуга на Кришна и моят бизнес е да му служа, това е всичко. Vairagya-vidya-nija-bhakti-yoga, това е което Бог Чаитаня е дошъл да ни даде, ваирагя значи непривързаност. Как е възможно да си непривързан? Чрез знание. Към какво съм привързан? Към този боклук? Даже по-лошо от боклук, аз съм привързан към нещо което ми носи страдания. Какъв глупак сам. И как да получа това чисто знание? Ниджа бхакти йога, чрез предано служене. Чрез предано слъжене на Чаитаня Махапрабху човек получава знание и непривързаност. Това значи, че човек трябва да изпълнява сериозно преданото служене. А не небрежно предано служене. Защото су-вирудха мулам, привързаността е много дълбоко вкоренена. Както цялото това нещо там не можем да го разрушим с някакви малки чукчета и тояжки. Трябват ни големи чукове и сериозна работа. По същия начин, за да се освободим от тази много дълбока привързаност към дом, съпруга, деца, се изисква сериозно предано служене. Тогава неговата главна част от живота е че той е свързан с преданото служене и с Кришна и като допълнителна част е семейството, къщата и работата. Това се изисква, иначе живота си остава провал, да останеш привързан към семейството си е провал.

Затова от самото начало обучението започва с брахмачари живот което значи непривързаност. Непривързаност, култивиране на знание, обучение в предано служене, така че да не стане жертва на тази мая. И ако се ожени, грихаста живот значи стриктно следване на регулирашите принципи, стриктно органичаване на сетивното наслаждение. Както вчера четохме за Дхрува Махараджа които е бил император на света и никога не похарчил дори една стотинка за сетивно наслаждение. Цялата хазна отивала за благотворителност и за извършване на яги и нито стотинка за сетовно наслаждение. И така, брахмачари живот – непривързаност, грихаста живот – непривързаност, и след това ванапрастха. Няма да седя с жена си и с кучето в тази дупка до края на живота си. Иначе мога да стана куче или жена в следващия си живот. Това не е предназначението на живота ми. Затова той се откъсва от това, ванапрастха значи че той развива непривързаност и постепенно става напълно непривързан и приема санняса. Напълно непривързан към мая и напълно привързан към Кришна, това е целта. А не да поддържа тази комфортна илюзия докато умре, ние не сме тук за това. Целта ни е да сме напълно привързани към Кришна и напълно ангажирани в предано служене.

Въпрос: Понякога виждаме че някои се отрича от семеиния живот обаче неговото отречение е сухо защото той не е привързан към Кришна.

Джаядвайта Свами: Да, това е обяснено от Шрила Рупа Госвами, anasaktasya visayan
yatharham upaynjjatah, anasaktasya visayan значи, че той не е привързан към сетивното наслаждение. Yatharham upayunjatah, и тои използва всичко в предано служене на Кришна. Не за своето сетивно наслаждение. Например този микрофон тук е за служенето на Кришна, не е безполезен така че да трябва да го изхвърлим, но не е и предназначен за моето сетивно наслаждение. Предназначен е за служене на Кришна.

Въпрос: Махараджа, може ли да обясниш как така е по-лесно да поддържаш империя отколкото да поддържаш малко семейство?

Джаядвайта Свами: Всеки един от моите семейни духовни братя може да обясни как това е истина. Ако човек има силата да стане император тогава най-вероятно ще има силата и да управлява империята си. Но всеки неквалифициран, объркан глупак може да стане семеен. Единствената квалификация за да станеш семеен е да бъдеш достатъчно объркан. Освен това ако си император имаш много хора които ще изпълняват заповедите ти. Има някои хора които имат супер карма и са изключително квалифицирани, те могат да управляват империя без проблеми, както Александър Македонски. Но семейния живот – всеки от кол и въже влиза там и после се започва, какво да правя, какво да правя, какво да правя...

И защо е по-лесно да се управлява империя отколкото семейство, защото хората които управляват империята крадат от семейството ти. Те са експерти да ти вземат парите така, че ти да трябва да работиш като магаре а те да се наслаждават в именията си, на яхтите си и прочие. Колко по-лесно щеше да си семеен ако данъците бяха по-ниски. Например данък наследство е 80 процента. Ако родителите ти ти завещаят някакво имущество първо идва правителството и казва, искам си моят дял. Кадамба Канана Махараджа, ти ми каза за този данък, колко е, 80-90 процента?

Кадамба Канана Свами:
70 процента.

Джаядвайта Свами: О-о-о, само 70 процента, съжалявам много, аз преувеличих! Само 70 процента е данъка! Заминаваме на ваканция момчета!

И сега вече с тези новите паспорти с биометрични данни не можеш да се измъкнеш като отидеш в друга държава защото те поддържат връзка помежду си. Крадците се подкрепят един друг.

Въпрос:
Кои всъщност страда след като душата е вечно душа а пък материалната енергия е мъртва и не може да направи нищо защото е инертна?

Джаядвайта Свами: Душата се свързва с материалното тяло заради своите желания. Душата носи отговорност защото тя е пожелала да се свърже с материята и трябва да си понесе последствията. Както ако си купиш къща на кредит не можеш да кажеш искам къщата и не ми пука за дълга, няма да го връщам. Ако си свързан с това тяло значи си свързан с удоволствията му и със страданията също, не може да си свързан само с удоволствията. Затова-асанга, ако не си свързан с тялото не си свързан със страданията и удоволствията му.

Да се управлява империя също не е лесно. Защото освен империята имаш да управляваши своето семейство. И както се казва в Кришна бук, големи царе признават че те може да са много велики и да побеждават враговете си на бойното поле обаче когато се върнат в двореца трябва да просят сетивно наслаждение от своите царици. Така че дори великите герои, всеки е роб на сетивата.

Въпрос:
Защо ние, грихастите, въпреки че знаем принципите на Кришна съзнание сме толкова уязвими за мая и имаме трудности да следваме процеса както трябва? Как да запазим чисто съзнанието си когато сме заобиколени от нашите жени, деца и прочие?

Джаядвайта Свами: Затова човек трябва да е много сериозен предан. Семейния живот не е лесен. Не е както някои наивно си мислят - запазваш всички предимства на брахмачари живота и добавяш сетивно наслаждение. Семейния живот е много сериозно предизвикателство, затова човек трябва да е сериозно ангажиран в предано служене. Не е така, че мога да прескоча някои неща които грихастите трябва да правят и въпреки това да бъда успешен. Не е така, че мога да оставя настрана всички неприятни правила и ограничения защото най-важното е да бъда отговорен, да се грижа да семейството си, да имам щастлив живот, бла бла бла бла бла...

Брахмачари обучението е там защото грихаста трябва да прави всички тези неща, трябва да става рано сутрин, трябва да обожава муртите, трябва да мантрува 16 кръга, трябва да спазва 4 принципа, трябва да слуша Бхагаватам. Защото ако си заобиколен от жена, деца, бизнес, естествено е да отслабне духовната ти практика. Затова грихаста трябва да е много сериозен иначе нищо няма да стане.

Грихастите трябва да дават дарения. Защо? Защото когато даваш дарения парите ти се пречистват, съзнанието ти също. И наслаждението ти също намалява защото имаш по-малко пари за него. И в края на краищата, колкото и да си бил успешен или неуспешен като грихаста, в един момент трябва да зарежеш този ашрам. Погреби го, зарови го. Колкото и да си постигнал, 10, 20, 50, 60, 90, 95 процента успех в него, зарежи го. Длъжен си. Длъжен си. Прабхупада го казва отново и отново в Бхагаватам, в определен момент, където и да си стигнал с твоя семеен живот, зарежи го. Напусни, тръгни си. Не се притесняваи вечно как да балансирам семейния живот и духовния живот, прави ги до определен момент и след това напусни. Защото по природа семеиния живот е обвързващ и заплитащ, как мога да медитирам че не съм това тяло, след като целия ми малък свят е устроен във връзка с тялото, мога да правя този баланс до определена стапен, до определен момент, но ако искам да прекъсна тази илюзия напълно и да се върна в къщи при Кришна, аз трябва да погреба семейния живот. Трябва да го напусна, да го изоставя, да го зарежа, да го...да бъда някъде другаде. Човек не трябва да остава в семейния живот до края на дните си, това е недопустимо.

Въпрос:
Какво ако съпругата и децата са чисти преданоотдадени?

Джаядвайта Свами: Тогава ще бъде по-лесно за всички. Кардама Муни, неговата съпруга е дъщерята на Сваямбхува Ману и синът му е самият Бог, въпреки това той напуска дома си.

Въпрос:
Даже след толкова много слушане моята привързаност към семейния живот остава. Каква е грешката ми?

Джаядвайта Свами: Това е същия въпрос. Това е онтологичния грихаста въпрос. Дори ако не сме грихасти и пак слушаме и пак оставаме привързани. Дори ако нямаш жена, деца, куче, имаш нещо друго и пак си мислиш, това е мое. Трябва да практикуваме много сериозно слушане и възпяване, садху санга и Кришна сева.

Въпрос: Прабхупада винаги окуражаваше Кришна осъзнатия семеен живот. И все пак в семейния живот има много предизвикателства. Как да пречистим привързаността която е стествено се поражда в грихаста ашрама?

Джаядвайта Свами: „Прабхупада винаги окуражаваше Кришна осъзнатия семеен живот.” Нека първо да поправя това. Всъщност Шрила Прабхупада винаги окуражаваше семейния живот да бъде Кришна осъзнат. Има разлика. Прабхупада не ни окуражаваше – всички станете грихасти и бъдете Кришна осъзнати, по-скоро той казваше ако сте семеини направете семейния си живот Кришна осъзнат. Не е така, че Прабхупада е пропагандирал – семеен живот, семеен живот, семеен живот. Но докато си в семеиния живот, за тези няколко години когато си семеен, бъди Кришна осъзнат.

Въпрос:
Не е ли по-добре за едно дете да израстне с двама любящи родители?

Джаядвайта Свами: Не. Brahmacari guru-kule vasan danto guror hitam. За детето е по-добре ако двамата му любящи родители го пратят в Гурукула. Това е което Прахлада Махарадж казва, това е което Шрила Прабхупада казва. Не е по-добре да остане в къщи където двамата му любящи родители го глезят и постоянно му казват колко добър е.

Въпрос: А за момичетата?

Джаядвайта Свами: За момичетата е по-добре да бъдат отгледани от двама любящи родители и след това да бъдат предадени на отговорен съпруг които да се грижи за тях, а след това грижата да бъде поета от отговорен син.

Въпрос: Тогава ако грихаста има дъщери той не трябва да приема санняса докато дъщерите му не са омъжени?

Джаядвайта Свами: Или да го погледнем по друг начин, той трябва да омъжи дъщерите си за да може да приеме санняса. Или да го погледнем от друг начин, Шрила Прабхупада приема санняса дори без да е омъжил дъщеря си. Или както четохме вчера, бащата на Дхрува Махараджа приел санняса преди да предаде престола на Дхрува. С други думи той е разбрал че има по-важни неща които трябва да бъдат направени първо. Грихаста трябва да омъжи дъщерите си, това е негова отговорност. Но това не е крайната цел на живота.

Има две неща тук, първо да омъжиш дъщерите си за да бъдеш свободен да приемеш санняса и второ, да ги омъжиш докато са млади за да не трябва те да се занимават със срещи, с мъже които ги преследват и прочие. Ако дъщерята е на 22 и бащата почне да си мисли, изглежда че е време да я омъжа, може да бъде вече късно.

Въпрос: Обаче според законите брак може да сключва едва на 18 години.

Джаядвайта Свами: Да, на 18 години, но сексът започва на 16, или на 15, или на 14. Аз не казвам, че трябва да сключваме незаконни бракове, това което аз казвам е, че бащата трябва да бъде осъзнат, събуден за тези неща.

Въпрос: Имат ли жените шанс да станат непривързани към семейния живот?

Джаядвайта Свами: Те имат шанса да се привържат към Кришна. Жените обикновено не са съветвани да се опитват да станат непривързани към семейния живот. Те трябва да бъдат вътре в контекста на семейния живот. Непривързан значи да си непривързан върешно. В Индия виждаме много възрастни матаджи които са заедно със синовете си и са посветени на служене на Кришна. Те не са толкова заети със социални дейности.

Въпрос: Как да приложим това на практика в нашето движение където има толкова много матаджи които са изоставени?

Джаядвайта Свами: Вземете всички пари събрани от фут фор лайф и ги използваите за поддръжката на тези преданоотдадени. Благотворителността започва от къщи. Вместо да ги давате за пострадалите от цунами, земетресения, бла бла бла бла, нека да ги дадем на нашите бхакти.

Въпрос: Ванапрастха ашрама препоръчва ли се за шудри?

Джаядвайта Свами: Не, има само един ашрам за шудрите, това е грихаста ашрама, но ние не сме предназначени да бъдем шудри. Човек би могъл да приеме подслон тук и да каже, аз съм много привързан към семейния живот, аз съм шудра така или иначе. Дали обаче наистина искаме да да направим това? Шудра значи че си в гуната на невежеството.

Въпрос: Повечето от нас по професия сме шудри.

Джаядвайта Свами: Но би трябвало да сме вайшнави по професия. Един вайшнава не е шудра. Може така да изглежда отстрани, но не би трябвало да е така.
Шрила Прабхупада ни инструктира на толкова много места, на практика няма книга където той да не говори че трябва да напуснем дома си на определена възраст. И Прабхупада е казал, тези книги не са само за кармите, те са и за моите ученици.

Въпрос: Можем ли да се надяваме че преданите от второто и третото поколение които са изоставили преданото служене ще се върнат?

Джаядвайта Свами: Някой ще се върнат, някои не. Някои ще имат дълъг период на мая и ще се върнат следващия живот, но колкото по-силна е основата която са получили, толкова по-голям е шансът да се завърнат по-рано. Веднъж говорих с един предан, бивш гурукули, минавахме покраи едно карми училище и тои ми каза:

„Тези деца тук биват мамени. Каквито и проблеми да сме имали в Гурукула ние имаме дълбок отпечатък от Кришна в сърцата си и той не може да бъде заличен. Но тези деца просто ги мамят”.

Така че ако искате да мамите децата си и себе си, тогава даите им материален просперитет и те ще трябва да приемат раждане отново. Но ако искате да сте сериозни, даите им сериозно обучение в Кришна съзнание за да може дори ако се отклонят да им отнеме по-малко време да се върнат. Щом ние които нямахме никаква идея от Кришна съзнание бяхме привлечени от Прабхупада, защо да не стане същото с децата на бхактите които имат толкова естествени преимущества?

Въпрос: Значи вие казвате, че не можем да се върнем обратно при Бога ако сме грихасти?

Джаядвайта Свами: Не, аз казвам, че ще е много трудно. Можеш, но ще е много трудно. И това е което ми казват моите грихаста духовни братя.

Това което казвам е, че човек не трябва да остава грихаста. Да, ако останеш грихаста през целия си живот защото си прекалено привързан към семейството си тогава няма да се върнеш обратно при Бога. Ако останеш цял живот привързан към семейството си просто заради слабост на сърцето, как можеш да се върнеш обратно при Бога? Ако си привързан към семейното щастие няма да се върнеш обратно при Бога. Дори ако си санняси и си привързан пак няма да се върнеш. Затова ние трябва да сме привързани към Кришна.