19.11.2009
Ние често казваме, че нашата цел е да пречистим съзнанието си. Но само по себе си пречистването на съзнанието не е крайната ни цел. Ние искаме да се пречистим за да можем винаги да помним Кришна и никога да не го забравяме. За да можем да постигнем това имаме нужда от чисто съзнание.
Добро е това, което е свързано с Кришна. Добро не е това, което ние си мислим, че трябва да е добро просто заради нашата материална обусловена природа. Доброто никога не е добро просто само по себе си, то е добро само когато е свързано с Кришна.
Например, да кажем, че някой дава лекция и докато говори се усеща че говори с гордост. Ние ще кажем, че това е лошо. Но защо това е лошо? Просто защото ти не харесваш хората да говорят надуто? Или защото един предан се предполага да е смирен, защото по този начин той ще може да удовлетвори Кришна?
Въпрос:
Веднъж говорих с един предан който ми каза, че подкрепя нежеланието на Махараджа Юдхищира да излъже когато Кришна го кара да излъже на Курукшетра, защото така би дал лош пример на хората.
БВПС: Да, има истина в тази позиция, но само при положение че искаш да си останеш в материалния свят и да отидеш в рая. Това са хората за които моралът е по-важен от дхарма, по-важен от всичко останало, дори и от Кришна. Защото платформата на морала трябва да се използва за да постигнеш по-висшата платформа на чистото предано служене, а не за да си осигуриш по-добро материално положение.
Истина не значи просто факти. Истина е само това което Кришна казва, че е истина. Защо? Защото Кришна е проявил творенето с каква цел? Защото иска да се наслаждава. Така че ако не виждаме Него и не се опитваме да действаме според неговото желание, ние лъжем.
Човек може да изпитва истинска раса само ако се намира на платформата на дхарма. Само когато изпълняваме стриктно задълженията си според инструкцийте на писанията по възможно най-добрия начин и резултата е за някой друг (в идеалния случай Кришна и Вайшнавите) само тогава можем да имаме пълноценни, удовлетворяващи отношения с другите. Затова хората които се намират едно ниво по-ниско, на нивото на морала, обикновено са много сухи и нямат никакви приятели. И това включва дори съпругата им, дори с нея отношенията са формални и официални. Този тип хора няма откъде да си набавят раса, защото за раса има само три източника – Вайкунтха раса, чистите отношения между Бог и преданите; Сваргия раса, расата която идва от следването на дхарма, тоест варнашрама дхарма; и партхива раса, расата която се генерира от контакта между сетивата и сетивните обекти. Първите две раси са недостъпни са него, защото той не ги познава, третата е достъпна но той няма да се възползва от нея, защото като вярващ човек той не иска да се поддава на материалните съблазни. И затова този тип хора извличат раса от това да притесняват другите, да ги преследват заради различията в религията, да горят хора на кладата и прочие.
Позицията на мнозинството християни в момента е като на някой който е в кухнята и има на разположение най-доброто оборудване и най-доброто качество продукти, обаче не знае как да готви. Затова резултата няма да бъде добър въпреки че условията са налице.
Модерните религиозни хора приемат Бог само на нивото на Брахман. Тъй като те не приемат закона за карма те не могат да обяснят защо има проблеми в света, който е сътворен от Съвършен и безкраймо Милостив Бог. Затова те са измислили теорията, че материалния свят е под контрола на някой друг, не на Бог, това автоматично означава че те не приемат и позицията на Параматма който контролира материалното творение. И, разбира се, те не приемат Бхагаван, защото те говорят за него само на теория. Но в момента в който ги попиташ как изглежда Бог те ще ти кажат – Той няма форма.
22.11.2009
Бхагаватам клас
evaà kuöumba-bharaëe
vyäpåtätmäjitendriyaù
mriyate rudatäà svänäm
uru-vedanayästa-dhéù
SYNONYMS
evam—thus; kuöumba-bharaëe—in maintaining a family; vyäpåta—engrossed; ätmä—his mind; ajita—uncontrolled; indriyaù—his senses; mriyate—he dies; rudatäm—while crying; svänäm—his relatives; uru—great; vedanayä—with pain; asta—bereft of; dhéù—consciousness.
TRANSLATION
Thus the man, who engaged with uncontrolled senses in maintaining a family, dies in great grief, seeing his relatives crying. He dies most pathetically, in great pain and without consciousness.
In Bhagavad-gétä it is said that at the time of death one will be absorbed in the thoughts which he cultivated during his lifetime. A person who had no other idea than to properly maintain his family members must have family affairs in his last thoughts. That is the natural sequence for a common man. The common man does not know the destiny of his life; he is simply busy in his flash of life, maintaining his family. At the last stage, no one is satisfied with how he has improved the family economic condition; everyone thinks that he could not provide sufficiently. Because of his deep family affection, he forgets his main duty of controlling the senses and improving his spiritual consciousness. Sometimes a dying man entrusts the family affairs to either his son or some relative, saying, "I am going. Please look after the family." He does not know where he is going, but even at the time of death he is anxious about how his family will be maintained. Sometimes it is seen that a dying man requests the physician to increase his life at least for a few years so that the family maintenance plan which he has begun can be completed. These are the material diseases of the conditioned soul. He completely forgets his real engagement—to become Kåñëa conscious—and is always serious about planning to maintain his family, although he changes families one after another.
Понякога ние четем описания като това тук и си мислим:
„Хайде отново тези негативни, песимистични описания на живота от Бхагаватам. В края на крайщата живота не е толкова мрачен, има и хубави моменти! Бхагаватам показва само негативните страни на живота но ние знаем, че се случват и хубави неща!”
Проблемът ни е, че ние не разбираме, че това е описание на възможно най-благоприятната ситуация при която един материалист може да напусне тялото си. Защото той явно е бил успешен човек, грижил се е за семейството си добре, защо иначе роднините му са до смъртния му одър? Можеше да е много, много по-зле, можеше да няма никой наоколо. Не че като те са наоколо те могат с нещо да му помогнат, но поне са там до него в този момент. Това е as good as it gets in the material world. По-добро от това няма. И въпреки това изглежда страшно. Това е поинта на Бхагаватам – дори да получим най-дпбрия материалне аранжимент пак ще бъде страдание, затова няма смисъл да залагаме на тази карта.
23.11.2009
Ние сме една десетохилядна част от върха на косъма. Дори ако постигнем имперсонално освобождение и станем атмарама, позицията ни е незначителна в сравнение с тази на Кришна. Защото Кришна е съвкупността от всички души и от цялата вътрешна енергия. И освен това имаме и Кришна отделно. Кришна е цялото това нещо, следователно ако ние асистираме в неговото наслеждение ние самите ще спечелим от това, защото ще се наслаждаваме многократно повече.
В Таиттирия Упанишад се казва че една еденица щастие се равнява на щастието, което изпитва императорът на цялата планета, който управлява без никаква конуренция и без никакви проблеми. Сто пъти повече се наслаждават живите същества от Антарикша, региона между Земята и райските планети – якши, ракшаси, гандхарви. Сто пъти повече се наслаждават обикновените обитатели на райските планети. Сто пъти повече от това се наслаждават полубоговете, които са упълмомощени да бъдат мениджъри във Вселената. Сто пъти повече се наслаждават главните полубогове такива като Индра и Варуна. Сто пъти повече от това се наслаждава Брихаспати. Сто пъти повече се наслаждават праджапатите. Сто пъти повече от праджапатите се наслаждават мъдреците от Тапалока и Джаналока. Сто пъти повече се наслаждава Брахма. Щастието което изпитва Брахма се равнява на една капка от океана на трансцеденталното щастие което изпитват освободените души – брахмананда. Целият този океан от брахмананда е равен на една малка част от част от капка от безкрайния океан на щастието изпитвано от преданото служене на Кришна. Когато чете тези описания човек трябва да помни за едно от оскърбленията към святото име – да считаме славата на святото име за преувеличена или за въображаема.
Затова не си струва да се ходи до райските планети. Защото описанията на райските планети ни дават информация само за част от истината. Ако четем карма канда раздела на Ведите ще научим че рая е „амара”, там всички са безсмъртни. Обаче живееш само 10 000 години. Как така? Да, истина е, никой не умира в рая. Просто когато ти изтекат благочестивите реакции те изритват от там и умираш докато падаш към земните планети. Но в самия рай никои не умира. Докато падат, обитателите на рая биват изяждани от ракшасите които обитават Антарикша. От болка и ужас райските обитатели плачат и душата им излиза от тялото им с тези сълзи. Тези сълзи падат на Земята като дъжд, от дъжда се появява зърно, зърното бива изядено от мъж и душата отива в семето му. От семето тя преминава в утробата на майката. Когато се роди на Земята живото съшество започва да извършва благочестиви дейности и отново се издига до рая. Това е цикъла.
Освен това в рая всеки се наслаждава на собствените си благочестиви реакции. В зависимост от тях всеки получава определен стандарт на живот. Така че със сигурност ще има много хора които ще са извършили повече благочестиви дейности и ще имат по-добри възможности за сетивно наслаждение. Това поражда завист, така че дори и в рая не сме свободни от тревоги, притеснения и страх. Обаче карма канда писанията не говорят за тези неща. Просто защото няма интерес към тях. Хората искат да слушат за райските удоволствия. Затова за да чуеш за тези неща трябва да четеш Упанишадите или Гита. Или Бхагаватам. Описанията на рая в карма канда писанията са като рекламите на туристическите компании. В тях има истина, обаче има и много неща които се премълчават. Затова трябва да четем бхакти-шастрите кадето всичко е обяснено подробно и изчерпателно, от гледната точка на най-висшия интерес на душата.
Ямадутите първоначално са прадеди които обитават планетата на Ямараджа, те са благочестиви души. Докато техните наследници извършват пинда (ритуално предлагане на храна за прадедите) те могат да се наслаждават на удоволствията в рая. Обаче проблемът е, че те трябва да получават тези предлагания от синовете си, от внуците и от правнуците. Така че ако някъде веригата се прекъсне както често се получава в Кали Юга, тогава те трябва да гладуват. Проблема е че те са благочестиви души които са в рая където трябва да прекарат определено количество години и не могат просто да умрат от глад. Така че те гладуват много дълго време. И в резултат на този глад външният им вид претърпява някои изменения които не ги правят да изглеждат много приветливи. Когато това стане Ямараджа, от състрадание към тях, им предлага да станат ямадути. Така те започват да получават дял от пинда и могат да се прехранват.
Така разбираме защо ямадутите са толкова ентусиазирани да изпълняват съвестно задълженията си. Защото те наистина не харесват неблагочестивите хора. Заради такива неблагочестиви хора те са стигнали до това дередже, от райски обитатели да станат ямадути.
Но с благочестивите хора ямадутите са много мили. Те променят също външния си вид когато трябва да придружат до Ямараджа някоя благочестива душа, тогава изглеждат много добре.
Когато водят някои негодник те изглеждат ужасно, мъките за грешника започват още по пътя към ада. Той трябва да извърви цялото разтояние под палещите лъчи на слънцето, ямадутите го бият с камшици, има специални кучета с три глави които виждат миналото, настоящето и бъдещето които също постоянно тормозят грешника.
Ако придружават благочестив човек те се грижат за него по време на пътя, осигуряват му колесница за да не трябва да ходи пеш и прочие. Същите тези триглави кучета го охраняват вместо да го хапят.
Когато стигнат до реката Ваитарани ако човекът е много благочестив за него ще има специална лодка. Ако е благочестив, но не толкова много, няма да има лодка, но реката ще изглежда приятна и човекът ще може просто да преплува до другия бряг. Ако обаче имаме грешник, тогава не само че няма да има лодка, но и Ваитарани променя формата си. Става зловеща, бурна и трудна за преплуване. Ако е много грешен водите на реката са пълни с отвратителни субстанции като изпражнения, гнои, урина и други. И вътре плуват страшни риби със зъби и перки остри като бръснач които нарязват тялото на грешника. И ако имаме много, много грешен човек, той даже не може да преплува до другия бряг а потъва на дъното на тази ужасна река, където чака много дълго време да се смени Ямараджа защото настоящия Ямараджа даже не се занимава с него.
Всеки вижда Ямараджа след смъртта си. Но за благчестивите хора той изглежда като много красив полубог, а за неблагочестивите изглежда страшно. Но това е механистичния цикъл, преданите не виждат Ямараджа, за тях се грижи вътрешната енергия на Кришна.
Ако предания не е успял да постигне нива на предано служене от нища нагоре той отива на раиските планети. Там получава възможност да се наслаждава точно на нещата които са го разсеивали от преданото служене. След това той се ражда на Земята (преданите не ги ядат ракшаси докато падат от райските планети, това е за карма кандите) в семеиство на богати аристократични хора където може да се занимава спокоино с предано служене. Така че тези хора които се раждат в богати семейства се раждат там, защото са извършвали предано служене преди. Прабхупада обяснява това в шеста песен.
Когато предан иска да направи шраддха церемония за напуснал предан или за роднина правилата за прости. На 11 ден след смъртта трябва да покани преданоотдадените, да има киртан и Кришна-катха, да сервира прасадам, след като бхактите се нахранят да направи едно блюдо за напусналия и да го занесе някъде отвън в някои парк и да го остави там.
Правилата за традиционната карма канда шраддха са много по-сложни. Става дума за 30 страници от Ману. Има само три страници описания на това какви брахмани не могат да бъдат канени. Например, брахмани които се занимават с търговия, които са аюрведически лекари, астролози и прочие. Много стриктни правила. На практика можеш да поканиш само брахмани, които се занимават само с изучаване и преподаване на шастра или извършват яги. Ако не сервираш храната както трябва тя няма да бъде приета от прадедите и цялата церемониа се проваля. Ако мястото не е идеално почистено и подредено по определен начин предлагането няма да бъде прието. Ако брахмана, след като свърши церемонията, се прибере в къщи и има интимни отношения със съпругата си предлагането няма да бъде прието. И така нататък. За тези правила Прабхупада казва „ние не се интерсуваме от правилата”. Но другите правила които идват по нашата парампара ние трябва да следваме. Както с правилата за екадаши. Има много стриктни правила за следване на екадаши, но Махапрабху милостиво ги е свел до две – без зърнени и бобови. Или пък правилата за чатурмася са също много сложни но ние следваме само постите от мляко, кисело мляко, урад дал...И все пак има бхакти които казват – това е фанатично. Това значи че Прабхупада е бил фанатик и Махапрабху също. Този тип бхакти се правят на големите парамахамси, които само мантруват Харе Кришна и се опитват да изкарат Прабхупада фанатик на ведическите правила и предписания. Тези личности не знаят изобщо са какво става дума, те са изключително неинформирани.
Ако си бил в ада първо приемаш животинско раждане и след като минеш през целия цикъл се раждаш като човек в напълно същото положение в което си бил преди да отидеш в ада.
Част от садханата на аштанга-йога е свадхиаиа, изучаване на шастра. При изучаването на свещените книги трябва да се избягват две крайности – да се приемат на сляпа вяра или да се търсят грешки в тях. Освен изучаване ученикът трябва да прилага книгите в живота си за да получи реализация. Според тази дефиниция карми учените, които винаги се опитват да търсят грешки в шастра и никога не я прилагат в живота си съзнателно, всъщност не изучават шастра.
Понякога се случва да видим върастен предан, които се държи като дете, или пък дете да се държи като зрял възрастен човек.
24.11.2009
Освобождение значи да си освободен от материално съзнание. Това е достатъчно за да се измъкнеш от материалния свят, но не е достатъчно да влезеш в духовния свят. За да те пуснат в духовния свят трябва да се освободиш от „пуруша бхава”, настроението аз съм Контрольора и аз съм Наслаждаващия се. Затова имперсоналистите не могат да влязат в духовния свят, защото те все още са в плен на това погрешно настроение.
Ние слушаме знанието от Веда, запомняме го, след това се опитваме да го разберем и след това трябва да го приложим в живота си. Теста дали сме го разбрали е дали сме успели да го приложим успешно в живота си. Ако сме успели това значи, че сме сме разбрали каква е същността на Ведическата култура и можем да я приложим винаги и навсякъде съобразно времето, мястото и обстоятелствата. Така че бхактите които казват, че ведическата култура не е практична за Кали Юга всъщност не са разбрали каква е същността, есенцията на ведическата култура. Както например имате кола и се опитвате да я направите по-лека. Ако разбирате каква е същността на колата, че тя е мотора, тогава може да демонтирате много части от колата но докато мотора, шасито, гумите и прочие същностни елементи са там, колата ще може да стане по-лека и при това все още ще може да се движи. Това значи, че познавате същността на колата и тогава можете да прилагате знанието винаги.
Да кажеш, че Кришна и неговите чисти предани не могат да обяснят материалния свят, е все едно да кажеш, че материалния свят е прекалено сложен и те не могат да го разберат, те са объркании от него. Такива хора казват, че Веда не може да се приложи и не е практична в модерната епоха. Това значи че Кришна и Прабхупада не са знаели са какво говорят.
Това е същото което казват Юдео-християните, според тях Бог е сътворил света но света се управлява от някои друг, не от Бог.
Истинската причина защо хората отхвърлят Бога е защото те са емоционално несигурни. Такива хора не могат да се доверят на никого. Родителите им не са успели да им внушат, че ги обичат, че ги ценят и че ще се погрижат за тях. Затова този тип хора не вярвят на никого. Те си мислят, че Бог ще ги експлоатира ако му се отдадат. Затова те отхвърлят Бога, защото са уплашени, че ако има Бог те ще трябва да се съобразяват с Него, да моделират живота си съгласно Неговите инструкции. Това значи да загубят контрол, те са смъртно уплашени от това защото не се доверяват на никого.
27.11.2009
Човек трябва да извършва наишкармя (нишкама карма-йога) за да може да постигне освобождение. Това значи, че трябва да работи безкористно за благото на другите. Обаче има много хора които за разбрали това и работят безкористно защото знаят, че така ще получат по-добри материални условия. Тяхната цел всъщност е егоистична, просто те са достатъчно интелигентни за да разберат, че едиствения начин да си успешен в материалния свят е като работиш безкористно за благото на другите. Така че те служат безкористно на другите, но го правят с користна цел. Затова Рупа Госвами дава дефиницията на чистото предано служене – първо, човек трябва да е осъзнат, това значи той трябва да знае какви са задълженията му съгласно писанията и да ги изпълнява. Второ, той трябва да е осъзнат за Бога. Трето, трябва да е осъзнат за Бога по благоприятен начин. И четвърто, трябва да стане напълно безкористен слуга на Кришна, трябва да забрави за карма и гяна.
No comments:
Post a Comment