äkñiptätmendriyaù stréëäm
asaténäà ca mäyayä
raho racitayäläpaiù
çiçünäà kala-bhäñiëäm
SYNONYMS
äkñipta—charmed; ätma—heart; indriyaù—his senses; stréëäm—of women; asaténäm—false; ca—and; mäyayä—by mäyä; rahaù—in a solitary place; racitayä—displayed; äläpaiù—by the talking; çiçünäm—of the children; kala-bhäñiëäm—with sweet words.
TRANSLATION
He gives heart and senses to a woman, who falsely charms him with mäyä. He enjoys solitary embraces and talking with her, and he is enchanted by the sweet words of the small children.
Family life within the kingdom of illusory energy, mäyä, is just like a prison for the eternal living entity. In prison a prisoner is shackled by iron chains and iron bars. Similarly, a conditioned soul is shackled by the charming beauty of a woman, by her solitary embraces and talks of so-called love, and by the sweet words of his small children. Thus he forgets his real identity.
In this verse the words stréëäm asaténäm indicate that womanly love is just to agitate the mind of man. Actually, in the material world there is no love. Both the woman and the man are interested in their sense gratification. For sense gratification a woman creates an illusory love, and the man becomes enchanted by such false love and forgets his real duty. When there are children as the result of such a combination, the next attraction is to the sweet words of the children. The love of the woman at home and the talk of the children make one a secure prisoner, and thus he cannot leave his home. Such a person is termed, in Vedic language, a gåhamedhé, which means "one whose center of attraction is home." Gåhastha refers to one who lives with family, wife and children, but whose real purpose of living is to develop Kåñëa consciousness. One is therefore advised to become a gåhastha and not a gåhamedhé. The gåhastha's concern is to get out of the family life created by illusion and enter into real family life with Kåñëa, whereas the gåhamedhi s business is to repeatedly chain himself to so-called family life, in one life after another, and perpetually remain in the darkness of mäyä.
БВПС: Има няколко глави в Бхагаватам които дават тази перспектива върху нещата. Повечето пъти на преден план излизат техническите описания, които акцентират върху аспекта на бхакти и са окуражаващи. Но тази глава описва трудностите с които ще се сблъскат живите същества, които работят вътре в материалната сфера. Това което се описва тук е истина. Трудността е как да приложим това знание. Защото истината никога не е проблем. Истина значи това което е свързано с Кришна. Това е винаги нещо добро, прогресивно и много ценно. Но при приложението на тази истина, тук е мястото където нещата работят добре или не. За един грихамеди вдъхновението и мотивацията в живота му идват от тази любов която той обменя със съпругата си, от сладкия говор на децата му. Това са все малки неща, това не са големи неща. Но въпреки че са малки, тези неща са трудни за преодоляване, защото това са неговите цели в живота. Той иска да види своята съпруга и децата си щастливи. Когато тези неща са там, той е щастлив, когато времето мине и децата започнат да съзряват, тогава започват проблемите и той става много разочарован. Защото тогава нещата заради които той всъщност е работил изчезват или започват да избледняват. Това е един аспект.
Другия аспект е, че ние сме предани и не се занимаваме с такива неща, не искаме да сме въвлечени в материални привързаности и сетивно наслаждение. Да имаш такова разбиране и такава решителност е много добре. За нещастие има такава концепция, че формата на грихаста ашрама ще изглежда различно. И това е грешката. Защото ние можем да видим тук, в този стих, ние не дискутираме садхана или нещо подобно, тук ние дискутираме истинската причина заради която някой е станал грихаста. За съжаление преданите в миналото, даже и сега, си мислят, че когато станат семейни тази форма се променя. И затова тези неща не съществуват. И ако тази идея работи за тях, добре, ако обаче не работи, както на практика се получава за повечето от тях, тогава те решават, че формата на семейния живот практикувана от грихамедите е по-практична.
И тогава това което се получава е, че той ще бъде по-посветен на грихамеди ашрама, или на липсата на ашрама, както и да е, отколкото истинският, неосъзнат грихамеди. Защото неосъзнатият грихамеди действа по този начин спонтанно, защото така е свикнал и го прави неосъзнато, той не мисли, той няма философия, концепция по въпроса. Той си мисли, това е което трябва да правиш за да станеш щастлив, той се е установил в своята позиция следваики своите привързаности. И защото тези привързаности са неговата главна мотивация за действие, затова той е в тази позиция, едиствената причина да бъде в тази позиция са неговите привързаности. Той няма философия.
Но преданият, който не разбира правилно приложението на семейния живот и заема позицията на грихамеди... и ако забелязахте тук не се споменава нито една греховна дейност, никога за миг не си помисляите, че грихамеди значи, че той извършва греховни дейности, защото по-късно, когато описанието на грихамедите продължава, се описва как съпругата му става все по-красива и по-красива с наближаването на деня на гарбадана самскара. Само благочестивите хора извършват гарбадана самскара. Грихамеди може да бъде най-благочестивата личност във вселената. Грихамеди означава че той не е осъзнат за Бога. Не че грихамеди трябва да е греховен, мръсен, гаден, отвратителен...това е лесния начин: Всички тези са грихамеди, а аз съм примерен грихаста. Грихаста е състояние на ума. Ако тази елементи описани тук в този стих са главния елемент в твоя живот, причината поради която правиш нещата, ти си грихамеди, много е просто. Грихаста е отвъд това. Това беше между другото.
Ако предания не е прилагал грихаста ашрама правилно и е решил да приеме живота на грихамеди, той трябва да направи тази смяна използвайки философия. Защото да бъдеш грихаста е философия и ако те не искат да бъдат грихасти а грихамеди, те трябва да създадат философия за да бъдат грихамеди. Но тази философия, разбира се, ще съдържа елементи че това не е грихамеди, че всъщност е истински, практичен, искрен, естествен, напреднал, зрял, нефанатичен грихаста, които е стъпил здраво на земята, бла бла бла...Тези неща можеш да ги чуеш всеки ден, специално когато се чете тази глава съм сигурен, че това е главна тема за разговор тук в Маяпур.
Това ни довежда до момента какво всъщност представлява грихаста ашрама, как изглежда? Виждаме, че тази глава идва след най-съвършения пример за грихаста живот – Кардама Муни и Девахути. Първо се обяснява каква е истината, какъв е стандарта, кое е правилно, това е методът на обучение във Ведическата култура. След като това е разбрано, тогава обясняваш какви са изключенията и аномалиите. Когато имаме комисии които започват с проблемите, изключенията, съмненията, това не е истинско обучение и не води до никъде. Ако знаеш кое е истина само тогава можеш да обсъждаш къде е допусната грешка. Но ако започнеш с това как нещата се развалят и къде са проблемите, ти ще станеш експерт в това как нещата могат да се развалят, но никога няма да разбереш какъв е стандарта.
Кардама Муни е бахмачари, той иска да изпълнява добре задълженията си, той е много сериозен и добър брахмачари и след като е добър брахмачари той ще бъде и добър грихаста. Докато практикува брахмачаря той има желание да изпита грихаста живота. Затова той се моли на Бога да му прати подходяща личност с която да може да практикува успешно грихаста живота, да има добър резултат от това, тоест той да бъде в Кришна съзнание и накрая да може да се отрече от илюзията на материалния свят (аз и мое) и да може да се установи на трансцедентална платформа. Това е била неговата цел. И така той се оженва за подходяща личност, не просто за някой, той установява че простото Кришна съзнание е стандарта, но след като вижда че жена му не се чувства комфортно той прави аранжимент за да удовлетвори нуждите и като се основава на принципите на Кришна съзнание. Така прекарват живота си, имат десет деца и всичко работи много добре.
При Кардама и Девахути никога не виждаме груби или сухи, формални отношения. Няма ги варварствата на модерното общество. Те и двамата са щастливи, децата им са в Кришна съзнание, всъщност едно от децата им е Кришна.
Тази ситуация значи, че грихаста разбира полето на дейността си, разбира че то е поле на привързаност и илюзия. Защото идеята, че това е моето семейство е илюзия. Добре, да кажем че е твоето семейство, но за колко време ги имаш? Те са заети от някъде другаде. Не можеш да кажеш те са мои защото след време всички си тръгват, включително и ти самия. Така че човек може да вкуси от семейните отношения, но те са временни, така че е илюзия да се мисли че те са истински. И докато вкусва тези неща естествената тенденция е да не бъдеш Кришна осъзнат. Докато истинските грихасти са всъщност почти целия духовен свят, има само няколко изключения, Нарада Муни и няколко други. В духовния свят те са грихасти, те вкусват от семейните отношения, но всичко е свързано с Кришна. Това е истинският семеен живот за който Прабхупада говори. Това което имаме тук е отражение на истината така че не е реално, но понеже човек има тази идея, че това е нещо много важно и ние трябва да опитаме от него. Така че ако преданият е семеен, формата на грихаста ашрама ще бъде винаги същата. Но със знание и реализация той разбира, че това не е истинската позиция. Той ще прави всички тези неща описани в стиха, но той ще разбира, че това не е истинското му семейство. Така че той трябва да извършва тези дейности, той е в грихаста ашрама точно заради тези неща. И ако някой каже, че той не е заради това той или е голям сметкаджия или е в пълна илюзия. Близостта и интимността със съпругата, сладките отношения с децата, това са наградите и насладите на семейния живот. Ако това не е там тогава какво друго има? Някой мие чиниите, пере, това може и майка ти да го направи. Италианците са разбрали това, затова те си остават в къщи и не се женят. Той може да е адвокат и да прави много пари, но никой не може да готви по-добре от майка ти, тя знае всичко за тебе, знае къде да ти сложи чорапите и прочие...Идеята е, че няма да работи ако не приложиш съзнанието за Бога. Проблемът е в това, че ние, както маявадите, мислим че съзнание за Бога значи нещо различно от формите които виждаме в този свят. Така че ако семейния живот при материалистите е емоционален и приятен, при нас бхактите трябва да бъде много сух, отегчителен и без никакви емоции и това се предполага да е духовно. Но това ще то ги каже всеки маяавади. Но виждаме, че при Девахути и Кардама не е сухо и отегчително. Така че разликата между грихасти и грихамеди не е в дейностите които те извършват или в преживявянията които получават от семейния живот, а в това дали тези неща са целта на живота както е при грихамедите, или са средстство да реализират разликата между материя и дух и целта е Кришна съзнание, както е при грихастите. Но формата ще изглежда същата. Някои може да не хареса този извод, но дали формата се променя? Ако един предан вари картофи за Кришна или един карми вари картофи за себе си, каква е разликата? Само целта, съзнанието. Единият вари картофи за Кришна, другият вари картофи за себе си. Формата изглежда същата. Това е главната грешка която преданите допускат. Но, естествено, да се допусне тази грешка е нормално, защото ако не си осъзнат за Бога, ако не се замисляш какво правиш и защо го правиш, ако си в семейния живот и тези неща се случват там, интимността със децата и съпругата, приятните моменти заедно, тогава тези неща ще започнат да те отклоняват от Кришна съзнание и тогава преданият решава, че за да се предпази от това трябва да направи всичко сухо и отегчително. И правеики това те поддържат някаква фасада на Кришна съзнание. Тъй като Кришна съзнание е най-важното нещо, да правиш това е по-добре отколкото да бъдеш напълно в мая. И тази политика е ОК, ако можеш да правиш това през целия си живот, да бъдеш удовлетворен и накрая да се върнеш при Бога. Обаче ако след като си правил това в продължение на 20-30 години, сухарски семеен живот, и след това се разочароваш и започнеш да говориш плява от сорта на „трябва да бъда практичен, трябва да съм земен, здраво стъпил на земята, трябва да съм себе си а не някакъв изкуствен човек”, тогава ти си си направил много лоша услуга сам на себе си. Естествено, преданото служене което си отдал ще бъде с тебе завинаги, освен ако не предприемеш някакви допълнителни мерки да унищожиш своя кредит като преданоотдаден, но така ти поемаш по пътя на ново раждане в материалния свят. И това за което говоря е изключително практично и реално. Кредита от преданото служене си остава, но ти поемаш по пътя на раждането и смъртта.
Това за което говоря е много реално, изключително реално. Когато погледна към грихастите в ИСКОН, това е което виждам. В повечето случаи. Много малко предани разбират какво е Кришна осъзнат грихаста живот. Грихаста живота е определена ситуация. Когато си в тази ситуация ти можеш да си осъзнат за Бога грихаста или грихамеди. Както готвенето си е готвене независимо дали си осъзнат за Бога или не, техниката на готвенето е същата и приготовлението ще бъде същото. Разликата е дали това е крайната ти цел в живота или това е средство за постигане на целта.
Така че тази глава не е за брахмачарите и за санясите да започнат да злословят по адрес на семейните или пък семейните след това да се съберат и да започнат да злословят срещу санясите, те пък какво разбират от семеен живот и да започнат ашрамна война. Тази глава е предназначена за санясите и брахмачарите и грихастите да разберат, че това не е нашето място, ние не сме от тук, не сме си у дома. Обаче понеже така или иначе се отъждествяваме с материалните обозначения, защо поне да не се опитаме да ги свържем с Бога? Както в Голока почти всички са грихасти обаче те са поставили Кришна в центъра. Това е което се предлага тук. Посочват се моментите когато ти може да не си Кришна осъзнат. Както когато отиваш на работа, правиш пари, носиш ги в къщи, грижиш се за семейството, за децата, и си мислиш работата ми е свършена. Обаче ти търсиш тези неща на погрешното място. Мая не те хваща с тези неща. Тя би могла, но това е лесно. Това което наистина търсиш в грихаста ашрама и което наистина е трикът на мая са интимните моменти, когато си насаме с жена си. Както се казва в този стих:
„He gives heart and senses to a woman, who falsely charms him with mäyä. He enjoys solitary embraces and talking with her, and he is enchanted by the sweet words of the small children.”
Тук мая те хваща. Това което един грихаста търси в живота е тук. И той има избор - може да не се ангажира в нищо което се доближава до това, а пък ако се ангажира в тези неща той си има философия че това е ОК и „аз не съм фанатик”. Или той е в илюзия и даже и не забелязва, че това се случва.
Това е мястото и без тази глава как ще можем да разберем? Колко време през деня той всъщност може да изрази своята привързаност към съпругата си? И да има тези интимни моменти насаме с приятен разговор? Колко често децата произнасят сладки думи? Не много често. И понеже това е нещо към което има много силен стремеж, тези моменти са като утехата за всичко останало което става междувременно.
Съзнанието за Бога е единствения начин по които можеш едновременно да се погрижиш за материалните си нужди и да напреднеш духовно, ако се опиташ да се погрижиш за материалните си желания директно няма да се получи. Просто няма да стане. Защото ти може да получиш желаното преживяване и да си щастлив докато то е там, но в следващия момент него го няма. И къде е удовлетворението – няма го, къде е щастието – няма го. Ако си в Кришна съзнание когато се случи ти получаваш щастието, когато вече събитието го няма остава удовлетворението. Удовлетворението остава, щастието по дефиниция е временно и мимолетно. Материалното щастие е просто премахване на болката. Например били сте разделени дълго време и се срещате. Има щастие защото болката от раздялата е премахната. Или пък тя е била сърдита дълго време и не ти е говорила и накрая се сдобрявате и има разговор. Тогава има щастите от премахването на болката от кавгата. Затова колко време може да продължи щастието? След малко трябва да отидеш да ядеш нещо, да гледаш телевизия, да се обадиш на приятел...трябва да правиш нещо друго. Това е наука. Това значи, че накрая трябва да остане удовлетворение.
Удовлетворение може да доиде само от знание, което идва от гуната на доброто, която идва от правилно изпълняване на задълженията в Кришна съзнание. Така че когато казваме, бъди Кришна осъзнат и всичко ще е наред това си е точно така. Но това не значи, че ако не знаеш да готвиш и се опитваш да следваш рецептата и накрая нищо не стане, вината е в рецептата. Така че запомнете че шастра казва как да бъдем успешни грихасти и ако вие се опитвате да следвате и не работи не обвиняваите шастра. Това значи, че не сме го приложили както трябва, тогава трябва да опитаме отново. Докато стане добре.
Защото ако поемеш по някакъв друг път, след малко има една глава която обяснява как ще умреш. Как роднините ще седят около тебе с издължени лица и какво всъщност ще си мислят. Не си мислете, че тази глава не е за нас. Защото изглежда добре и понеже това е нещото към което ти си привързан, повърхността на нещата, общувай с тях съгласно шастра. Тогава ще го видиш като нещо повърхностно и жалко. Но с реализация. Както ако аз искам да разбера коя манджа е по-добра как мога да го направя? Трябва да ги опитам и двете. С други думи ти чуваш за грихаста живота и си казваш, това не е за мен. Но ако има някаква нужда да минеш от там, въпреки че разбираш че не е идеалната ситуация, като опиташ и го сравниш с Кришна съзнание тогава можеш да разбереш каква е разликата. Защото ако няма стандарт с които да сравняваш тогава как ще разбереш?
Коя е последната история на запад която описва наистина хубави отношения между мъж и жена? Ромео и Жулиета, Парис и Елена...обаче не чуваш какво става с тях след това. Нали Парис и Елена не са изчезнали някъде в пустинята? Обикновено се казва, че са живели щастливо от тук нататак обаче никога не виждаш следващия ден. Пепеляшка крещи на принца – къде ми е кристалната пантофка, оставих я точно тук! Не чуваме за тези неща.
Това е защото млечхите не са известни с добрите си семейни отношения. И ако някои от тях ги имат защо ги имат? Защото е следвал напълно материалистична „култура”? Добър семеен живот винаги значи, че се следва някаква религия, традиция. Затова техния семеен живот е успешен. Това работи даже и при млечхите. Така че ако ние си мислим, че ще отхърлим нашата собствена религия, варнашрама, и ще бъдем щастливи просто като имитираме материалистите, как ще работи? Не може да работи. Помнете, че тази книга не е за кармите, а за преданите. Кармите обикновено не четат тази книга. Затова не трябва да мислим, о, това е главата за гадните карми, не това е главата за преданите.
Поинтът е, че мъжът дава сърцето си на съпругата си заради тези моменти на интимност, разговори насаме и прочие. За един грихамеди това е целта; за един грихаста чувствата трябва да са там, сетивните дейности също, той трябва да е фокусиран и тогава съпругата му ще отговори по позитивен начин, но той разбира че това не е защото той е привързан а защото това е методът даден от Бога за успешен семеен живот. И това е за отношенията в грихаста ашрама, след това имаме отношенията с Бога. Нанда баба и майка Яшода имат прекрасни отношения помежду си. Но това не е фокусът, това е просто ситуацията, след това имаме Кришна съзнание. Ситуацията от която служиш на Кришна е грихаста ашрама. Това е което правят в духовния свят. Ако искаш да отидеш там прави това което те правят. Този метод ги е довел до там и ги държи там. Един грихаста действа правилно според ситуацията в която се намира (семеен живот) но тази ситуация не е крайната му цел; крайната му цел е Кришна съзнание. Тази концепция работи, проработила е за всички грихасти в тази книга, а тук има много грихасти които са описани.
Има толкова много примери за Кришна осъзнати грихасти в Бхагаватам от най-различни положения, защото има повече грихасти в обществото. Повечето хора са семейни. И имаме пример за брахмачари само с Нарада Муни. Защото брахмачарите са семпли, те са удовлетворени, те нямат нужда от разнообразие. Имат един пример в Бхагаватам за брахмачари и те са доволни. Ако има повече примери, супер. Обаче грихастите ако има само един пример те ще кажат, това не е точно моята позиция, моето положение е малко по-различно. Затова има толкова много примери за успешни грихасти и можеш да вземеш това от един, друго от друг и да наредиш пъзела.
Ако не следваш това проблемът е, че не можеш да излезеш от материалния свят. Прабхупада казва, че брахмачарите са наполовина извървели пътя обратно до Бога защото те не са всъщност заинтересувани от материалния свят. Те се разсейват от него в своето предно служене, това е така, те се притесняват за дхотито си, за чадъра си, за кантималата си и прочие, но това са дребни неща, това не са всъщност нещата които поробват душата в матераилния свят. Проблеми са, но не са сериозни проблеми. Но Прабхупада казва, че грихаста които има манталитета да е погълнат от семейния си живот, има само 25 процета шанс да се върне обратно при Бога. Затова грихаста живота трябва да се прилага съгласно шастра, тогава той става еквивалентно средтство за постигане на Кришна съзнание както брахмачари и саняса ашрама. Просто има повече проблеми, повече емоционално напрежение. Брахмачари има по-малко привързаности и така по-малко неща да се притеснява дали са свързани с Кришна съзнание. Грихаста има повече привързаности и повече неща може да ангажира в предано служене. Защото материалните привързаности се пречистват само ако ги ангажираш в предано служене. Ако не ги ангажираш те си остават. Например мъжът е привързан да говори с жени обаче не иска да говори с жена си защото това не е Кришна съзнание и какво става? Той започва да си говори с някоя чужда жена.
Така че грихаста ашрама е мястото където може да има такива интимни отношения между съпруга и съпругата, но ако тези отношения са регулирани от принципите на шастра чрез тази регулация човек се освобождава от нуждата да има такива отношения. Но затова дълга е толкова важен във Ведическата култура, защото след като съпруга е достатъчно напреднал и няма вече нужда да общува със съпругата си какво ще го накара да продължи да общува с нея? Дългът. Но тази концепция за дълг не е като тази суха западна концепция за дълг. Дълг значи, че го правиш за Кришна, така че е личностно и има отношения.
Майката има нужда да бъде с детето си. Колко време тя крещи на детето или го наказва? Понякога много. Приятел на семейството които идва на гости не е привързан към детето и затова е винаги добър с него. Но понеже родителят е ослепен от привързаност и не може да приложи винаги науката за това как се държиш с детето, затова често има проблеми. Това е директен пример как ако си непривързан получаваш по-добър резултат отколкото ако си привързан.
Това е реалност. Може да не е много популярна защото ние си имаме нашите западни дефиниции какво е щастие, отношения, привързаност, непривързаност...Но за нещастие тези западни дефиниции нямат много общо с ведите и затова се провалят. Затова тук се обяснява как работят нещата в семейния живот.
Въпрос...
БВПС: Брахмачарите нямат тази нужда от личен живот както грихастите. За тях положението в ашрама и навън е общо всето същото. Затова ако има даже и малък проблем той се вижда. При грихастите понеже те имат много силна нужда от свое лично пространтсво когато са навън дори да имат сериозен проблем той не е толкова лесно да се забалежи.
Грихастите трябва да прилагат това знание за себе си. Да не се притесняват за брахмачарите. Освен ако не могат да ги обучават. Но ако един грихаста може да обучава брахмачарите това значи че той е добър грихаста. Ако един грихаста не е добър грихаста той няма да може да обучава брахмачарите. Никога, дори за една секунда не си мислете че можете да обучавате брахмачарите ако не сте били и не сте брахмачари. Кисело мляко се прави от кисело мляко. Брахмачари правят брахмачари. Така работи ведическата система, има брахмани които са били брахмачари и когато се оженят те отварят Гурукула и обучават други брахмачари. Или брахмачари които не се женят, те също отварят центрове и обучават новите брахмачари. Но общото е, че и двата типа са били брахмачари.
Иначе всеки може да намери грешки в санясите – те имат позиция, влияние, всички ги уважават, това може да ги главозамае...обаче обикновено тези неща замайват по-малко от сладките думи и прегръдки на една жена. Защото ако не е така, защо тези големи, големи свамита от миналото, сега тези които имаме не са толкова големи, защо те зарязват всичко заради една жена? Зарязват парите, властта, авторитета, сега никои не ги уважава даже напротив, всичко ги критикуват, заради интимните моменти с една жена? Винаги трябва да помним, че всичко се свежда до това, това е най-голямата привързаност. Саннясите и брахмачарите не са съвършени, те просто използват средствата на своите ашрами за да станат Кришна осъзнати както грихастите използват своя ашрам да станат Кришна осъзнати. Няма значение какво средство използваш.
Цялото това политизиране на институцията Гуру, например, трябва да имаме такъв процент Гуру които са жени, грихасти, от по-низшите варни...тогава защо никои не се е сетил че нямаме нито един ескимос Гуру? Или индианец Гуру? И току-що загубихме нашия черен Гуру...политическата гледна точка не е начина да се разрешат тези въпроси. Които е квалифициран той го прави, дали е грихаста или не какво значение има?
Нямаме много успешно завършили грихаста акдемията предани защото те не следват това което ни учи Бхагаватам.
Въпрос от Сурешвара Прабху:
Не е ли по-добре Гуру да бъде някои които е минал през всички ашрами и по-специално е бил грихаста за да може да обясни по-добре на учениците си как да бъдат добри грихасти?
БВПС: Ако някои няма нужда да бъде грихаста това е защото той вече е бил грихаста в предишен живот. Тази част често се забравя. Ако имаш някои които като чуе какво представлява грихаста живота каже нямам нужда от това значи, че той ги е правил вече тези неща в предишния си живот, значи има нещо ценно което да даде и да каже.
Но по-важно е да разбереш какво е Кришна съзнание и как да го приложиш в живота си. Защото иначе науката за грихаста живота я има но поне аз не съм виждал почти никой грихаста в нашето движение които да разбира, че проблемите в грихаста живота са следствие от мъжкото фалшиво его, което отказва да заеме истинската мъжка позиция и се опитва да представи женската позиция която заема за мъжка. Говорил съм с много мъже и това е нещото което те не могат да разберат. Просто не могат да разберат, не могат да видят. Защото те са големите мъже. Но докато се правят на мъже те правят много неща които Кришна, които е истинския мъж, никога не прави. Помислете как Кришна се държи със своите жени. И Той е много добър в тези отношения. Той има 16 108 съпруги в Дварака и милиони гопи в Голока. И на райските планети също, никои няма проблеми с Кришна защото Той всъщност е мъж. Той наистина е мъж. Всички жени харесват Кришна защото тои е истинския мъж.
Ако искаш да дадеш Кришна съзнание на едно куче как ще го направиш? Ще му дадеш прасадам. Ако искаш да дадеш Кришна съзнание на съпругата си, или на дъщеря си трябва да знаеш каква е природата на жените и да дадеш Кришна съзнание съгласно тази природа. Мъжете са толкова заети с това да докажат че са мъже, че нямат време да видят, да помислят и да разберат какво представляват жените, каква е природата им. И това е точно къде нашите бракове се разбиват, това е причината. Мъжете не знаят какво е да си мъж, не знаят каква е мъжката природа и каква е женската природа и нямат никаква представа как да се държат с жените си. Всичко което правят е че взимат няколко правила от тук от там като например жените трябва да им служат и трябва да ги следват и това е, тук свършва. И ако се опиташ да приложиш тези две правила се получава ситуацията при нас.
Когато описвам тези проблеми жените разбират много добре за какво говоря обаче понеже са практични те просто живеят с този проблем. Обаче мъжете са тези които имат цяла идеология за мъжкото достойнство, мачизъм и прочие...те са тези които не разбират и имат съмнения дали това което казва шастра е правилно. Те не могат да разберат, че можеш да бъдеш нежен и мъжествен в същото време. Казва се, че е по-лесно да управляваш империя отколкото семейство защото тези мачо хватки може да вървят при империята но при жените не. Но понеже това е всичко което се предлага наоколо те избират от него.
Както ако пазаруваш ябълки обаче се окаже че няма добри ябълки и всичко което има на пазара е един куп развалени ябълки, някои са много развалени, други по-малко, тогава тя си мисли, ще взема тази ябълка, ще я занеса в къщи, ще я измия, ще я почистя и ще имам ОК ябълка. Обаче мъжът си мисли, че това което тя прави е че го притеснява и тормози. Защо непрекъснато трябва да вика и да се цупи? Защото по този начин тя се опитва да те освободи от качествата в тебе които не са мъжки. Това е всичко което жените правят. Покажи ми един мъж които разбира това.
И ако имаш подръка някои грихаста-мечта, които разбита това тогава вземи това от него, но ако няма тогава вземи го от където можеш. Аз не виждам такива грихасти в ИСКОН. Ако искам да видя такова нещо трябва да отида извън ИСКОН в някое традиционно аристократично индийско семейство, там го има. Но понеже нашите бхакти са много против традициите и следването на авторитет те не могат да се домогнат даже до човешката платформа на живот, какво да говорим за Бхагаватам. Защото за да бъдеш грихаста трябва да си човек, а човешкото започва с приемането на авторитет, това е първото нещо което споменава Ману. Уважение към шастра, брахманите, Гуру, родителите. И това е нещо което абсолютно отсъства от нашето общество, изобщо не се приема като ценност. Без това не можеш дори да дискутираш човешки живот. Защото те не се държат в грихаста ашрама като истински грихасти защото грихаста е човек. Грихаста общува с женската природа.
Животните го правят спонтанно защото те работят с емоции. Но емоциите не работят на човешката платформа, трябва да знаеш какво всъщност правиш. Жените знаят как да бъдат жени. Те имат нужда от малко обучение и са готови. Но мъжете трябва да бъдат обучавани какво е да си мъж много сериозно защото ние дживите сме жени по природа. Дживите в женски тела могат да си бъдат те самите, но дживите в мъжки тела трябва да бъдат обучени какво е мъж. Те си мислят че ще доиде автоматично, без обучение, и какво получаваш, груб, недодялан мъж, той си мисли, всички тези неща не са Кришна съзнание, не искам да се занимавам с тях, но тогава защо си се оженил? Тези неща са част от сделката. Както ако си купиш кола, за да я караш трябва да сипваш гориво, да сменяш маслото и гумите, това си върви с колата. Всеки добър стопанин знае това, разбира се храмовите коли не са така защото никои не се грижи за тях. Те си мислят – това е колата на Кришна и значи тя трябва да си се поддържа сама. И мъжете така си мислят, жените трябва да престанат да флипват и да станат Кришна осъзнати. Да, обаче те са жени. И трябва да се държиш с тях на тази платформа, като с жени. Но това е материалистично! Да, но да се ожениш е най-материалистичното нещо. Защо си се оженил? Защото не се женят души, а груби и финни тела. И всъщност само грубите тела защото финните тела си отиват с тебе. Има връзка защото и ти и тя сте личности и имате финни тела и има споделяне. Мъртва материя се жени за мъртва материя. Не може да е по-грубо от това. Ако ще се занимававаме с материални неща по-добре да се научим как да се занимаваме с тях правилно, ако ще използваш нож по-добре се научи как да работиш с него за да не се порежеш. Ама защо трябва да спазвам всички тези правила? Защото това е начина, така го е направил Кришна. И ако не ги спазваш ще се порежеш и няма да постигнеш нищо. Грихаста живота е като нож, даже има повече правила, обаче западните хора не обичат правилата, те не разбират че следването на правилата е единствения начин да накараш нещо да заработи. Колко по-сложно и изтънчено е нещо има повече правила и обратното. Брахмачари ашрама – не е толкова сложно и затова има по-малко правила, грихаста ашрама – сложно и затова има много повече правила.
Но тук не става дума просто за правила а за основите на това какво е човешко същество, за приемането на авторитет. И приемането на авторитет не е популярно нещо в нашето общество в момента. Ако искаш да си щастлив в грихаста живота имаш само една опция – да се издигнеш до гуната на доброто. И как млечха и явана може да направи това? Само чрез повтаряне на Харе Кришна. Един благочестив човек роден в традиционно семейство може да бъде добър грихаста без да е преданоотдаден, въпреки че това по дефиниция е грихамеди. Защото той е научил тези неща в семейството си докато е бил възпитаван от родителите си. Той може да има хубав семеен живот защото е благочестив. Ние не сме благочестиви и затова без мантруване не може и дума да става за гуната на доброто. Това значи че ако садханата не е силна не можеш да бъдеш добър грихаста. И не е така, че ако обръщаш повече време внимание на смейството си ще е по-добре. Ако си седиш цял ден в къщи времето което жена ти ще ти обърне пълно внимание ще бъде 30 минути. Ако си си в къщи само един час пак получаваш 30 мин. Ако си 30 минути получаваш 30 мин. Защото ако си там цял ден тя ще има време за цялата подготовка и цял ден ще мине в подготовка. Ако си там само 30 минути тогава всички увертюри ще трябва да се вместят в тези 30 минути. Това е женска природа, това е наука. Но мъжът си мисли понеже съм женен аз знам всичко това. Това е болест.
Имаш знанието от шастра и след това трябва да го приложиш в семейния живот. Мантруване, храмова програма, това е директно предано служене. Грихаста елемента е индиректно предано служене, но Кришна казва във втора песен, директно и индиректно, и двата вида трябва да се извършват. Каквото и да цениш в живота си трябва да го виждаш във връзка с Кришна.
Почти всички инструкции в шастра за жените са изговорени от жени, така никои не може да каже, че това са просто мненията на мъжете. И много пъти откриваме, че жените говорят но Нарада Муни задава въпросите. Той пита каква е природата на жените, как се държат, какво искат и прочие. Първо защото той е брахмачари и за него е добре да знае тези неща за да бъде внимателен и второ, цялото творение работи на принципа на мъжкото и женското начало. Така че получаваш знание от авторитет. Така научаваш науката, от брахмачарите и санясите които са я разбрали, за практичното приложение, за изкуството как да приложиш тази наука на практика винаги е най-добре да питаш грихаста Гуру. Той може да даде детайлите. Другите знаят науката, но науката трябва да се приложи – това получаваш от грихаста.
Тъй като мъжкото начало значи Кришна, а женското начало е творението, това значи че всеки които разбира дълбоко философията може да ти каже как работи грихаста ашрама. Но изкуството се получава от грихаста.
No comments:
Post a Comment