Никой не е наш приятел или
враг. Приятелството и враждата възникват от конкретните обстоятелства. Човек
няма толкова силно доверие на майка си, съпругата си, брат си или сина си,
колкото има на верния приятел, с който има сходна природа. Ако искаш да имаш
дълго приятелство, трябва да избягваш три неща: да играеш хазарт с приятеля си,
да търгуваш с него и да се виждаш със съпругата му в негово отсъствие.
***
Заради действията ни в миналото трябва да изпитаме определено количество
приятни и неприятни преживявания в настоящето. Те трябва да дойдат при нас чрез
други живи същества, главно хора. Затова не бива да се разгневяваме излишно на
посредниците, чрез които нашата карма достига до нас. В този смисъл ние нямаме
приятели и врагове, а само резултати от предишните ни добри или лоши постъпки.
Истинският приятел е този, който ни помага да изпълним целта на човешкия
живот, да възстановим връзката си с Абсолютната Истина. Често се сприятеляваме
с хора, които имат същите вредни навици като нас. Така се окуражаваме взаимно и
затвърждаваме негативния си начин на живот. Но това не е истинско приятелство,
защото е базирано на илюзия и никой няма полза от него.
Приятелството в социалните мрежи също не е истинско. Нашите така наречени
приятели постоянно се опитват да ни демонстрират колко са щастливи и колко
добре си прекарват времето. (Това, разбира се, е лъжа, защото реалният живот е много
по-различен от снимките в социалните мрежи.) В повечето случаи ние сме им
необходими само като аплодираща аудитория. Нашата работа е да ги снабдяваме с
лайкове и позитивни коментари, които потвърждават тяхната идентичност на готини
и популярни хора. Разбира се, това важи и за нас – ние правим и очакваме същото от тях. Това не
са истински отношения, базирани на любов и доверие. Не е учудващо, че според
социологическите проучвания, хората, които прекарват много време в социалните
мрежи, често страдат от депресия.
Истинското приятелство е толкова ценно, че човек трябва внимателно да го
пази. Не трябва да играем хазартни игри с приятелите си. Хазартът е вреден, тъй
като излишно възбужда ума и събужда алчността за материални неща. Когато човек
изпадне в такова настроение, неговата ценностна система се изкривява и той
започва да мисли, че парите са по-важни от отношенията. В епохата на деградация,
в която живеем, човек трябва да е много предпазлив в бизнес отношенията си с
другите, защото и най-малката грешка или нарушение може да предизвика конфликт.
Затова е по-добре да не правим бизнес с приятелите и роднините си. На тях
трябва да правим подаръци и да приемаме подаръци от тях. А от хазарта трябва
напълно да се откажем. Хазартът създава илюзията, че е възможно, без да полагаме
никакви усилия, да получим огромен резултат (джакпот, голямата печалба). Това е
пристрастяваща илюзия, в името на която мнозина са провалили живота си и
отношенията си с най-близките си хора. (Думата „приятел“ идва от санскритска
дума „прия“ – много скъп, приятен човек.)
Ако искаме да имаме приятели, не трябва да оставаме насаме със съпругите
им. Има толкова случаи, в които хората изневеряват с най-добрия
приятел/приятелка. Животът доказва, че това са рискови ситуации и те трябва старателно
да се избягват.
