Има само един недостатък у тези,
които са търпеливи и сдържани – хората си мислят, че са слаби.
***
Има два вида цели в живота. Едната може да се постигне почти незабавно без
много усилия, но резултатът от нея е краткотраен. Другата изисква много усилия,
знание, търпение и време. Но резултатът от нея е дълготраен; в някои случаи,
когато целта е била духовна, резултатът от постигането й е вечен.
Има и два вида хора. Едните са готови да преминат по главите на всички само
и само да постигнат егоистичните си цели. Другите са търпеливи и смирени. Това
обикновено се приема за слабост, но всъщност е проява на силна воля. В „Шримад-Бхагаватам“
се разказва за един свят принц, роден в семейство на демоничен баща. Баща му
бил най-великият демон в историята на Вселената. Той бил поробил всички живи
същества и бил превърнал дори великите полубогове в свои слуги. Принцът от
малък бил предан на Бог и затова обичал еднакво всички живи същества, без да прави
разлика между приятели и врагове – нещо недопустимо за един „правоверен“ демон.
Когато бил едва на пет годинки, баща му го попитал кое е най-важното нещо,
което е научил от своите учители в училище. Принцът отвърнал, че най-важното
нещо е да слушаме и възпяваме славата на Бога. Демоничният цар така се
разгневил, че заповядал на слугите си да убият сина му. Тогава се оказало, че
това наглед слабо и наивно петгодишно момченце не може да бъде убито по никакъв
начин. Какво ли не опитвали слугите на царя – пробвали да го промушат с мечове
и копия, давали му да пие отрова, хвърляли го от високи скали – принцът винаги
оставал жив и невредим. Накрая царят се уплашил. Той си помислил: „Това момче е
напълно безстрашно, защото постоянно мисли за Бога. Аз не мога да го убия. Това
означава, че аз ще бъда убит.“ Царят извикал сина си и гневно го попитал: „Откъде
идва силата ти?“ Принцът казал: „Оттам, откъдето идва и твоята сила. Цялата
сила идва от едно и също място, от Вишну. Не само силата, всичко произлиза от
Него.“ Царят се разгневил още повече и попитал сина си: „Ти постоянно говориш
за този твой Бог Вишну, който казваш, че е навсякъде. Щом е навсякъде, защо
тогава не е тук, в тази колона например?“ И царят ударил една от колоните в
двореца със страшна сила. Тогава от колоната се чул ужасен рев, който накарал
всички обитатели на всички планети във Вселената да затреперят от страх.
Колоната се пръснала и от нея изскочил Нрисимхадев, една от вечните форми на
Бога с лъвска глава и тяло на човек, и разкъсал демона с ноктите си.
Една от поуките от тази история, случила се преди много милиони години на
една от висшите планети във Вселената, е, че не трябва да си мислим, че светите
личности са слаби само защото са смирени и благи. Всъщност те са най-могъщите
хора на света, защото са защитавани лично от самия Върховен Бог. Изглеждат слаби,
но всъщност са велики герои, тъй като са победили най-страшните врагове – умът
и сетивата. За разлика от тях, така наречените велики хора от нашето съвремие
са най-често напълно под контрола на ума и сетивата си и са техни раболепни
слуги. Както казва един велик цар от древността:
Покорил и умиротворил всички посоки на света, човек
седи на разкошен трон и получава почести от царе, които навремето са му били
равни. Но когато влезе в женските покои, където има сексуално наслаждение, започват
да го развеждат наоколо на каишка като домашен любимец. („Шримад-Бхагаватам“
10.51.51)
