Негова Божествена Милост Сухотра Свами Махарадж напусна този свят преди 3 години – внезапно, трансцендентално и като истински ваишнава. От хилядите неща, които могат да се кажат за него се спирам само на едно – при целия си мощен стоеж на гуру (едно от значенията на думата „гуру” е „тежък”) той беше много крехка личност, свръхчувуствителна, изпълнена със състрадание към падналите души. Можете ли да си представите как се чувства такава личност в съвременния, пренаселен с безчувствени пънове свят?
Предлагам на вниманието на бахтите една история, разказана от Варадарадж прабху, който придружаваше Сухотра Махарадж в проповедническата му обиколка из Европа в края на 1996 г. и редовно изпращаше описания на техните пътувания. Великолепни описания!
„... Току-що получих текст за едно забавление на Гуру Махараджа, докато бил в Радхадеш... И си помислих, че трябва да го споделя с всички вас!
Гуру Махарадж изнасял лекция в Радхадеш и в един момент започнал да разказва история за Гаура Кишор Дас Бабаджи. Веднъж Гаура Кишор Дас Бабаджи получил доста пари от един богаташ и помолил друг преданоотдаден да използва тези лакшми за ваишнавите във Вриндавана.
С други думи, в своята изключителна скромност, Гаура Кишор Дас Бабаджи помислил, че богаташът няма да бъде достатъчно духовно възнаграден, ако Гаура Кишор Дас Бабаджи сам използва лакшми-те. Докато разказвал тази история, Гуру Махарадж изведнъж се разплакал и дълго не можел да спре, независимо от желанието си да продължи лекцията. Най-накрая Гуру Махарадж станал от вяса-сан-а, изпънал се на пода и отдал почитания (в продължение на няколко минути пред Шри Шри Радха-Гопинатх). После изтичал по стълбите към стаята си.
Присъстващите (около 40-50 души) били силно развълнувани. Вече в стаята си, Гуру Махарадж извикал еди-коя си деви даси. И когато след малко тя се върнала от стаята му, всички с нетърпение искали да разберат защо я е повикал.
Тя обяснила как Гуру Махаразж й дал двата си гирлянда и й казал следващия път, когато реши да се самоубие, да му съобщи, за да се самоубият заедно. А след това прибавил: „Кажи и на еди-коя си деви даси. Защото тя също иска да се самоубие! По този начин може да се самоубием тримата заедно!”
Така! Дали Гуру Махарадж се е преизпълнил с емоции при спомена за смирението и върховното отречение, проявени от Гаура Кишор Даса Бабаджи... Или е станало така, поради мисълта за учениците си, които искали да се самоубият... Или е съчетание от двете... Никой не знае! (Кой може да разбере сърцето на чистия преданоотдаден на Бога?)
Гурудева патита – павана ки Джая!”
Тази история – една от най-впечатляващите ваишнава-истории, които съм чувал – е като излязла от страниците на „Чаитаня чаритамрита” или „Шримад Бхагаватам”. За мнозина тя може да изглежда непонятна или даже илюстрация на погрешно поведение; в нея като че ли се нарушава основен религиозен принцип – да не посягаш на собствения си живот, при това предложено от гуру на ученик; тя може би издава слабост и в никакъв случай не е достойна за подражание и прочие, и прочие. Но, подобно на Варадарадж, без ни най-малко да претендирам, че разбирам цялата дълбочина на такова поведение, аз възприемам тази история като един от бисерите, украсяващи личността на Сухотра Свами Махарадж. Освен истинско, проникновено знание за съществуването, той ни даваше възможност да се докоснем до трансцендентални взаимоотношения – помежду си, с него, с Кришна... И всеки от нас, повече или по-малко, в зависимост от крайно ограничената си природа, се е възползвал от тази възможност.
Само за миг ви моля да си представим и неговата разбираща, всеопрощаваща, леко скръбна усмивка, с която сякаш ни казва: „Стига сантиментализъм!”; да си спомним киртаните, чрез които сме усетили какво значи екстаз... И да се помолим за милостта му да му служим живот след живот.
Сухотра Свами Махарадж, ки джая!
Ишварешвара дас
No comments:
Post a Comment