Храната лекува

От всички видове чистота най-важна е чистотата на храната. Ако човек се замърси от нечиста храна, той не може да се пречисти дори с огромно количество сапун и вода. Има пет пречистващи неща: истинност, чист ум, контрол върху сетивата, състрадание към всички живи същества и водата.

***

Чистотата е много привлекателно качество. Децата и светите личности изглеждат чисти и невинни и затова всички ги харесват. За да поддържаме тялото и ума си чисти, е много важно да се храним с чиста храна, приготвена от хора с чисто съзнание. Чиста храна значи вегетарианска храна, защото за нейното приготвяне няма нужда да убиваме невинни животни. Ако тя бъде приготвена за удоволствието на Богa и Му се предложи с любов и преданост, тя се пречиства и по този начин се освобождава от карма. Ако сме на вегетарианска или дори веганска диета, но не предлагаме храната си на Богa, с храната приемаме много негативна карма, заради която в бъдеще ще страдаме. Това е така, защото дори растенията имат право на живот.

Трябва да се храним в спокойна обстановка и с умиротворен ум. Не трябва много да говорим докато се храним, защото това не ни позволява да усетим вкуса на храната, което възпрепятства доброто храносмилане. Ако изобщо има разговори, е по-добре те да са на леки, приятни теми. Не обсъждайте проблеми и избягвайте спорове, докато се храните. Така няма да можете нито да се насладите на храната, нито да я усвоите. Най-добре е основното ядене за деня да е на обяд. Храносмилателният огън в стомаха зависи от слънцето, което по това време е в зенита си. Тогава огънят е най-силен и храната се смила най-добре. Вечер трябва да се храним умерено или изобщо да не се храним, защото ако хапваме обилно, тялото ни няма да може да си почине през нощта добре, понеже ще храносмила.

Има два вида чистота – вътрешна и външна. За да поддържа външна чистота, човек трябва да се къпе всеки ден, да сменя дрехите си и т.н. Вътрешната чистота означава да култивираме добри качества като умиротвореност, себеконтрол, отреченост, честност, твърда вяра в свещените книги, знание и мъдрост. За да развием тези добродетели, имаме нужда от добри примери. Тези примери са ни дадени в Пураните и другите писания. Там можем да прочетем за живота на великите свети личности и да почерпим вдъхновение. Още по-важно е да имаме добро общуване с подобни свети хора в нашето ежедневие.

Най-ефективният и древен метод за пречистване на съзнанието е повтарянето на мантри. Мантрите са духовен звук, който ни пречиства директно, дори и да не разбираме значението на думите. Разбира се, ако знаем какво повтаряме, духовният ни напредък ще бъде по-бърз. Мантрите извисяват съзнанието и го пречистват от вредните навици – гняв, завист, похот, алчност. На тяхно място те връщат естествените добродетели на душата, които ние сме забравили – знание, честност, чистота и състрадание. От всички мантри има една, която е специално предназначена за нашата епоха – Кали-юга, епохата на раздори и лицемерие. Тя се нарича Маха Мантра, великата мантра на любовта към Бога:

Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе, Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе. Във Ведите се казва: „В тази епоха на Кали има само един религиозен принцип – повтарянето на святото име на Бога, което е същността на всички Ведически химни. Това е целта на всички писания.“ (Чайтаня-Чаритамрита, Ади Лила, 7.74)

Карма

Човек се наслаждава на плодовете от миналите си дела. Във всяко раждане той получава резултатите от своите предишни благочестиви и греховни дейности. Когато я гонят, змията може да се спаси в кладенец, а мишката може да се скрие в дупката си, но кой може да избегне своята карма? Също както теленцето може да разпознае майка си сред хиляди крави, така кармата идва при своя извършител. О, глупако, наслаждавай се сега на плодовете на делата си! Защо скърбиш? Каквото и да направиш сега, добро или лошо, ще те последва в бъдещето.

***

Имало едно време един заможен човек. Той построил за децата си голяма, красива къща. Този човек обаче бил скъперник. Не почитал Ведите и светите личности. Когато починал, децата му наследили къщата, а той се родил като беден обущар и заживял точно срещу предишния си дом, в една схлупена колиба. Когато идвал при синовете си, за да им поправя обувките, те се държали грубо и надменно с него и понякога дори го биели с обувките по главата.

Законът на кармата, както всички останали закони, действа независимо от това дали вярваме в него, или не. По подобен начин огънят ни изгаря, независимо дали вярваме в неговата сила, или не. Ние получваме точно това, което сме заслужили. Затова няма смисъл да се представяме като жертви на вселенски заговор, потисничество на патриархалната система  и т.н. Разбира се, законът на кармата не бива да се използва превратно в оправдание на социалните несправедливости. Но ние трябва да се научим да поемаме отговорност за собствените си дела и решения, които сме вземали в миналото, както и за тези, които вземаме сега, и които определят нашето бъдеще.

Когато действаме благочестиво, ние получаваме добри резултати (карма); когато действаме неблагочестиво, получаваме лоши разултати (викарма). Ако просто служим на Бога безкористно, не получаваме нито добри, нито лоши резултати от дейността си (акарма). Така се освобождаваме от кръговрата на раждане и смърт в материалния свят и се връщаме обратно вкъщи в Духовния свят, където всички живеят вечно и са изпълнени с блаженство и знание.

Според Ведите винаги трябва да търсим причината за нашите страдания в себе си. Коренът на всяко страдание е нашето невежество по отношение на това кои сме ние, какво представлява Вселената, кой е Върховният и каква е връзката между тях. Ако не приемаме, че Богът е в центъра на нашия живот, тогава ние автоматично ще поставим себе си в центъра. Удовлетворяването на собствените ни желания ще се превърне в смисъла на живота ни. Проблемът в материалния свят обаче е, че щастието на един се постига за сметка на нещастието на друг. Моето щастие да си хапна любимата ми телешка пържола се гради върху ужаса и страданията, изпитани от теленцето, с чийто труп се храня. Когато извършвам такава греховна дейност, тя оставя дълбока следа в съзнанието ми, която ме кара в бъдеще да извършвам отново и отново подобни греховни дейности. Този цикъл обаче може да бъде спрян, тъй като човек винаги има свободната воля да се противопостави на вредните си навици и да избере истината. За да направим това, ние имаме нужда от знание и добро общуване. По милостта на Кришна и на Неговите предани ние можем да се измъкнем от лабиринта на себичните си желания и да излезем на светлата алея на чистото предано служене на Бога.

За благотворителността

Просяците, които се скитат голи, тъжни, мръсни и въоръжени със счупени канчета с остри ръбове, показват какъв е плодът от скъперничеството. О, скъперници, когато просяците дойдат при вас и кажат: „Моля те, дай ми“, те ви показват резултата от нежеланието ви да давате милостиня.

***

Много хора вярват в прераждането на душата от тяло в тяло. Между тях има и учени, които в началото са били скептични, но след като са изследвали въпроса, са се убедили от неоспорими доказателства, че доктрината за прераждането е научен факт. Най-известният от тези учени е Доктор Йън Стивънсън, професор по психиатрия от Университета във Вирджиния.

Той описва смайващи случаи с деца, способни съвсем спонтанно да споделят факти от предишен живот. Един от тези случаи привлякъл вниманието на Далай Лама и той изпратил свой специален представител, за да разпита детето и да потвърди истинността на фактите.

Името на детето било Камалджит Коур, дъщеря на учител-сикх от щата Пенджаб в Индия. Един ден, когато били на панаир недалеч, момичето неочаквано поискало от баща си да го заведе в някакво село, намиращо се на известно разстояние. Бащата се изненадал и попитал защо. „Тук нямам нищо – отговорило детето. – Това не е моят дом. Моля те, заведи ме в онова село. Веднъж, докато карахме колело с моя съученичка, ни блъсна автобус. Тя умря на място, а аз имах рана на главата, на носа и ухото. Най-напред ме отнесоха в една близка къща и ме сложиха да легна на пейката отпред. След това ме закараха в селската лечебница. Течеше много кръв. Родителите и роднините ми също дойдоха. В лечебницата не можаха да ми помогнат, затова решиха да ме закарат в Амбала. Лекарите казаха, че не мога да оздравея и помолих близките си да ме занесат у дома.“ Бащата бил изумен, но момиченцето настояло и той се съгласил да отидат до селото, макар да смятал, че става дума за детска приумица.

Отишли в селото и момиченцето разпознало мястото още с приближаването. Посочило къде точно е връхлетял автобусът и помолило да се качат на рикша. След това казало накъде да карат. Спряло рикшата пред някаква къща, за която твърдяло, че принадлежи на бившето му семейство, а бащата, който все още не вярвал на детето, разпитал съседите дали там наистина живее семейство, което е изгубило дъщеря си. Те потвърдили всичко и казали на стъписания баща, че Ришма, дъщерята на семейството, била на шестнадесет години, когато умряла в колата на път от лечебницата за дома.

Бащата много се притеснил и пожелал веднага да се прибират, но Камалджит влязла в къщата и помолила да й дадат ученическата й сним­ка, която й доставила истинско удоволствие. Когато дошли дядото и чичовците на Ришма, Камалджит ги разпознала и изредила имената им безпогрешно. Посочила стаята си и показала на баща си другите стаи в къщата. След това поискала учебниците си, двете си сребърни гривни и двете си панделки, както и новия кафяв костюм. Лелята потвърдила, че всичко това е принадлежало на Ришма. След това Камалджит посочила къщата на чичо си и разпознала още предмети. На следващия ден се срещнала с останалите роднини и когато станало време да се качват на автобуса за вкъщи, отказала да си тръгне и заявила на баща си, че иска да остане. В края на краищата той успял да я убеди да се приберат.

Семейството започнало да съпоставя фактите. Камалджит Коур била родена десет месеца след смъртта на Ришма. Макар че още не ходела на училище, често се опитвала да чете и успяла да си спомни имената на всички съученици на Ришма от ученическата снимка. Освен това винаги искала да носи кафяви дрехи. Станало ясно, че Ришма била получила нов кафяв костюм, с който се гордеела, но нямала време да го носи. Последният спомен на Камалджит от предишния й живот били светлините на колата, с която тръгнали от болницата към дома малко преди да умре.

И така, ако наистина се прераждаме от тяло в тяло, за да изпитаме последиците от добрите и лошите си дела, трябва да сме много внимателни какво правим. Според Ведите тези, които не са давали милостиня в миналия си живот, се раждат като просяци в този живот. Даването на милостиня е задължение на всички, но особено на семейните. Разбира се, човек не е длъжен да дава милостиня на професионалните просяци. Но е негов дълг да помага според възможностите си на тези, които наистина се нуждаят от помощ. Тази помощ може да е различна. Например на просяка на улицата, който проси, за да си купи алкохол, месо и цигари, не трябва да даваме пари, защото той ще злоупотреби с тях. Но може да му дадем чиста храна или дрехи. Пари можем да даваме на светите хора, които имат безупречен характер и съвършено знание и могат да използват всичко в служене на Бога.

В „Бхагавад-гита“ се описват различните видове благотворителност:

„Благотворителност, дадена от чувство за дълг, безкористно, в подходящо време и място, и на достойна личност, е благотворителност в проявлението на доброто. Благотворителност, извършена, за да се получи нещо в замяна, с очакване на резултати или с неохота, се определя в проявлението на страстта. А милостинята, дадена на нечисто място, в неподходящо време, на недостойни личности или без подходящото уважение, е в проявлението на невежеството.“ (БГ 17.20-22)

От всички видове милостиня, най-висша е даването на духовно знание, защото то може да разреши всички проблеми и да унищожи всички страдания завинаги. Ако дадем пари или дрехи, или строим болници или училища за бедните, това без съмнение ще облекчи до известна степен страданията им. Но този вид милостиня не може завинаги да ги избави от бедите. Парите ще бъдат изхарчени, храната ще бъде изядена, дрехите ще се износят, болестта рано или късно ще се върне отново под една или друга форма. Няма материално разрешение за материалните проблеми. Единствената реална помощ за всички страдащи души в този материален свят, бедни и богати, е духовното знание. Когато човек напредне духовно, той се избавя завинаги от всички материални проблеми, защото постига Духовната Вселена и никога повече не се ражда в материалния свят. В „Бхагавад-гита“ Кришна казва:

„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната Ми обител. Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият Моята обител никога не се ражда отново.“ (БГ 4.9, 8.16)

Каквото си надробил, това ще сърбаш

Богатството, което човек е натрупал с риск за живота си, след неговата смърт се разпределя между роднините му. Само последиците от добрите и лошите му дела са негова изключителна собственост и затова определят следващия му живот.

***

Има два вида богатство – временно и вечно. Материалните придобивки, които трупаме през живота си, са временни. След смъртта ни на тях се наслаждават други хора. Ако обаче култивираме духовно знание за Бога, душата, материалния свят и връзката между тях, това богатство е вечно и няма да ни бъде отнето в момента на смъртта.

Когато някой е много алчен, хората често се питат: „Тези пари в гроба ли ще ги занесе?“ Този въпрос е, разбира се, реторичен. Оказва се обаче, че все пак ще вземем нещо със себе си в гроба, и дори отвъд него, но това не са нашите материални придобивки. Ще вземем единствено резултатите от добрите или лошите си дела.

Тези резултати определят нашия следващ живот. Ако сме живели според правилата на Ведите, следващият ни живот ще е по-добър от сегашния. Ще се родим на по-хубаво място на някоя от висшите планети, където живеят благочестивите живи същества, където стандартът на живот е много по-висок, отколкото на Земята, продължителността на живота е много по-дълга, всички имат красиви тела и т.н. Ако сме нарушавали правилата на писанията, ще деградираме до животински форми на живот или адско съществуване. Ако сме някъде по средата, ще се родим отново на Земята.

Този закон на кармата не е просто някаква екзотична теория, а реалност. Той е единственият логичен начин, по който може да се обясни защо някои хора се раждат богати, здрави, красиви и интелигентни, а други се раждат в бедност и имат сериозни здравословни проблеми от самото начало на живота си. Хората се раждат в различни условия заради добрите или лошите дела, които са вършили в предишните си животи. Добрите дела се възнаграждават с добри условия на живот, лошите се наказват със страдания. За интелигентните хора е достатъчно да чуят от авторитетните книги, че човек трябва да изпълнява дълга си и да не причинява страдание на никого. Понеже имат вяра в светите книги, те веднага коригират поведението си. За тези, които не са толкова интелигентни и нямат такава вяра, е необходимо да изпитат на гърба си резултатите от злите си деяния, за да имат шанс да разберат, че не трябва да ги повтарят в бъдеще.

И така, законът на кармата ни учи, че трябва да сме много внимателни как се държим с другите живи същества, защото в бъдеще те ще се държат по същия начин с нас. Това важи не само за хората, но и за животните и дори за растенията. Нямаме право да спонсорираме убиването на животни, за да се храним с тях. Ако си позволяваме да го правим, просто за да угаждаме на езика си, в бъдеще ще страдаме. Хората понякога недоумяват как е възможно в 21 век да се случват такива ужасни трагедии, с които ни залива Интернет; те не разбират как е възможно хората да си причиняват едни на други такива страдания. Отговорът е, че всеки получава това, което е заслужил според миналите си действия. Животните, натикани в кланици и чакащи реда си да бъдат брутално убити, също страдат. Хората, които са отговорни за това страдание, ще трябва да страдат по същия начин. Затова докато човешкото общество не спре да убива животни в кланици, то ще трябва да страда заради войни, престъпност, насилие, суша, глад, наводнения и други бедствия.