Човек се наслаждава на
плодовете от миналите си дела. Във всяко раждане той получава резултатите от
своите предишни благочестиви и греховни дейности. Когато я гонят, змията може
да се спаси в кладенец, а мишката може да се скрие в дупката си, но кой може да
избегне своята карма? Също както теленцето може да разпознае майка си сред
хиляди крави, така кармата идва при своя извършител. О, глупако, наслаждавай се
сега на плодовете на делата си! Защо скърбиш? Каквото и да направиш сега, добро
или лошо, ще те последва в бъдещето.
***
Имало едно време един заможен човек. Той построил за децата си голяма,
красива къща. Този човек обаче бил скъперник. Не почитал Ведите и светите личности.
Когато починал, децата му наследили къщата, а той се родил като беден обущар и заживял
точно срещу предишния си дом, в една схлупена колиба. Когато идвал при синовете
си, за да им поправя обувките, те се държали грубо и надменно с него и понякога
дори го биели с обувките по главата.
Законът на кармата, както всички останали закони, действа независимо от това
дали вярваме в него, или не. По подобен начин огънят ни изгаря, независимо дали
вярваме в неговата сила, или не. Ние получваме точно това, което сме заслужили.
Затова няма смисъл да се представяме като жертви на вселенски заговор,
потисничество на патриархалната система
и т.н. Разбира се, законът на кармата не бива да се използва превратно в
оправдание на социалните несправедливости. Но ние трябва да се научим да
поемаме отговорност за собствените си дела и решения, които сме вземали в
миналото, както и за тези, които вземаме сега, и които определят нашето бъдеще.
Когато действаме благочестиво, ние получаваме добри резултати (карма); когато действаме неблагочестиво,
получаваме лоши разултати (викарма).
Ако просто служим на Бога безкористно, не получаваме нито добри, нито лоши
резултати от дейността си (акарма). Така
се освобождаваме от кръговрата на раждане и смърт в материалния свят и се
връщаме обратно вкъщи в Духовния свят, където всички живеят вечно и са
изпълнени с блаженство и знание.
Според Ведите винаги трябва да търсим причината за нашите страдания в себе
си. Коренът на всяко страдание е нашето невежество по отношение на това кои сме
ние, какво представлява Вселената, кой е Върховният и каква е връзката между
тях. Ако не приемаме, че Богът е в центъра на нашия живот, тогава ние
автоматично ще поставим себе си в центъра. Удовлетворяването на собствените ни желания
ще се превърне в смисъла на живота ни. Проблемът в материалния свят обаче е, че
щастието на един се постига за сметка на нещастието на друг. Моето щастие да си
хапна любимата ми телешка пържола се гради върху ужаса и страданията, изпитани
от теленцето, с чийто труп се храня. Когато извършвам такава греховна дейност,
тя оставя дълбока следа в съзнанието ми, която ме кара в бъдеще да извършвам
отново и отново подобни греховни дейности. Този цикъл обаче може да бъде спрян,
тъй като човек винаги има свободната воля да се противопостави на вредните си
навици и да избере истината. За да направим това, ние имаме нужда от знание и
добро общуване. По милостта на Кришна и на Неговите предани ние можем да се
измъкнем от лабиринта на себичните си желания и да излезем на светлата алея на
чистото предано служене на Бога.
