Знанието прави грозния
красив. Учеността е едно добре пазено богатство, което дава святост на човека и
го прави известен и уважаван от тези, които са уважавани. Дори царете почитат
учените хора. Неукият човек с нищо не е по-добър от едно животно. В къщата си
човек има много неща, които могат да бъдат откраднати, но не и неговото знание. (Гаруда Пурана)
***
Пураните учат, че има два вида знание – материално
и духовно. Материалното знание е знание за нещата от материалния свят. То ни
учи как да манипулираме материалните елементи, за да си осигурим колкото може
по-комфортно съществуване. Разбира се, в материалния свят е невъзможно да
постигнем истинско, пълно щастие. Но ако следваме наставленията на великите
мъдреци, ще можем да водим прост живот, да сведем до минимум страданията ни и по
този начин да спестим време, за да задаваме въпроси за Абсолютната Истина – целта
на човешкото съществуване.
Материалното знание има три аспекта: 1) разбиране и следване на законите,
управляващи Вселената, 2) в резултат на това човек получава богатство, 3) с
това богатство той може да изпълни материалните си желания по благочестив и
разумен начин. След като е правил това в продължение на безброй много животи,
човек може да осъзнае преходността на материалното битие и да си признае, че
въпреки всички съвестно полагани усилия и цялото постигнато материално благоденствие,
поради някаква мистериозна причина той все още не истински удовлетворен.
Духовното знание разбулва тази мистерия. То ни учи, че колкото и усърдно да
работим и каквито и извисени морални норми да следваме, материалното наслажение
никога няма да е достатъчно, за да ни направи истински щастливи. Причината за
това е, че сме дълбоко и непоправимо чужди на материалния свят; ние сме духовни
заточеници в една материална Вселена. Това е като да изкараме една риба от
водата на сушата и да я сложим на златен трон с корона на главата и скиптър на
перката и да се надяваме, че тя ще е щастлива. Рибата никога няма да е щастлива
на сушата, независимо от това, колко удобства й осигурим. Или да дадем една
капка вода на човек, умиращ от жажда в пустинята – няма как жаждата му да бъде
утолена с една капка вода. По същия начин няма как духовното по природа живо същество
да е напълно удовлетворено в материалния свят.
Затова духовното знание е по-важно от материалното. Материалното знание ни
учи как да понасяме живота в материалния свят, без да сме твърде притеснени; духовното
знание ни учи как да се върнем обратно в нашия истински и вечен духовен дом. Духовното
знание прави това постепенно. Тъй като му е известно, че сме много привързани
към материята, то първо ни показва връзката на всички материални обекти с
абсолютната духовна реалност. И когато възприемем този светоглед, то ни
разкрива природата на тази духовна реалност.
Ако човек притежава духовно знание, той става привлекателен за всички –
почитат го и праведниците, и негодниците. Дори най-могъщите хора се съветват с
него. Всички инстиктивно усещат, че такава личност притежава нещо, което не
може да се купи с пари. Причината за враждебността между хората е
съперничеството за ограничените ресурси на нашата планета. Нашите желания са
безкрайни, но възможностите за удовлетворяването им са органичени. Това поражда
завист и борба за надмощие между хората и държавите. Но личност, чиято цел е
отвъд материалния свят, не завижда на никого, дори и на най-богатите и
влиятелни хора. Това е така, защото той притежава нещо несравнимо по-ценно от
всички материални притежания. Тази негова безценна собственост не може да му
бъде отнета при никакви обстоятелства. Той я запазва и в този живот, и в
следващия. Неговото духовно богатство може само да расте, не и да намалява.
Разбира се, дори такъв свят човек може да има врагове, това е природата на
материалния свят. (Въпреки че
самият той не
ги възприема като врагове.) Интелигентните
хора обаче го почитат, независимо към коя религия, класа, раса, народност или
пол принадлежи.
Целта на човешкия живот е да възстановим нашата връзка с Абсолютната Истина;
заетите изцяло с животински дейности хора пропускат този шанс и затова са хора
само на думи; на практика те живеят като животни. Ако упорито отказваме да се
възползваме от редкия шанс на човешката форма на живот, ние рискуваме да се
родим като животни в следващия си живот.
Затова разумните хора внимават как използват ограниченото си време. Отредени
са ни определен брой години, за които трябва да се опитаме максимално да се
доближим до Духовното. В тази връзка Пураните
разказват една поучителна история. Имало едно време един велик мъдрец. Той бил
благословен с много дълъг живот: веднъж на милиард години падал един косъм от
буйната му, гъста коса; щял да умре, когато паднел последният му косъм. Понеже
бил много аскетичен, живеел под едно дърво, нямал си дори колиба. Един ден неговите
ученици казали:
„Скъпи Гуру-Махараджа, искаме да ти построим колиба на брега на Ганг.“
Косматият мъдрец отвърнал:
„Какъв е смисълът?? Животът е толкова кратък, не трябва да си губим времето
с ненужни неща!“
Ако личност, която живее милиарди години, смята живота си за кратък, как
трябва да гледаме на него ние, хората от планетата Земя, със средна
продължителост на живота 70-80 години? Колко по-внимателни трябва да сме с
нашето време!
