Ако човек изостави сигурния
резултат, за да постигне нещо несигурно, той губи и сигурното, и несигурното.
***
Този принцип важи и в материалния, и в духовния живот. Всички знаем
приказката за принцесата, която отхвърлила всички принцове, които искали ръката
й, защото откривала недостатък в тях. Един имал лунички, на друг косата му била
рижава, на трети носът му бил крив, четвърти бил с проскубана брада... Накрая
принцесата си останала стара мома. Ето един подходящ пример за това, че човек
трябва да цени възможностите, които се откриват пред него в настоящето, и да се
опита да се възползва от тях, вместо да крои грандиозни, но нереалистични
планове за бъдещето.
Що се отнася до духовния аспект на това важно правило, всеки, който искрено
се стреми да постигне себепознание, със сигурност ще постигне крайната цел.
Това може да отнеме време, но ако ученикът напредва с решителност и ентусиазъм,
с търпение и смирение, той ще привлече вниманието и благословиите на великите
святи личности и по тяхната милост ще постигне успех. Но ако се откаже от своя
духовен път, за да преследва материални цели, тогава той ще претърпи поражение
и на двата фронта. Той няма да постигне духовната си природа на вечно щастлива,
нераздело свързана частичка от Върховния, нито ще постигне материален успех,
защото всяко материално начинание, дори и доведено до успешен край, има само
временен резултат. Времето изтрива спомена дори за най-великите постижения на
най-великите личности. Остава само списък с имена на велики владетели; в един
момент изчезва и той. Майката Земя описва това по следния начин:
Виждайки как царете на този свят се опитват да я покорят, Земята се разсмя
и каза: „Вижте как тези царе, които са като играчки в ръцете на смъртта, се
опитват да станат мои господари. Великите царе на хората, макар и мъдри, претърпяват
разочарование и провал заради материалната похот. Движени от похот, те влагат
пълната си вяра в тази мъртва буца плът, наречена тяло, въпреки че цялото
материално съществуване е ефимерно като балончетата пяна на повръхността на водата.
Царете и политиците си мислят: „Първо ще покоря сетивата и ума си, след това ще
подчиня главните си министри и ще се освободя от подобните на досадни тръни
съветници, поданици, приятели и роднини. Така постепенно ще покоря цялата Земя.“
Понеже сърцата им са завладени от грандиозни планове, те не забелязват смъртта,
която дебне наблизо. След като покорят всички земи по повърхността ми, тези
горделиви царе влизат в Океана, за да покорят и него. Какъв е смисълът от
себеконтрола им, с който целят да постигнат политически успехи? Истинската цел
на себеконтрола е духовното освобождение. За да ме покорят, материалистите воюват
един срещу друг. Бащи се сражават със синовете си и братя с братята си, защото
сърцата им жадуват политическа мощ. Те си отправят предизвикателства: „Тази
Земя е моя! Не е твоя, глупако!“ А след това се сражават и загиват. Царе като
Притху, Пурурава, Гадхи, Нахуша, Бхарата, Картавиря Арджуна, Мандхата, Сагара,
Рама, Кхатванга, Дхундхуха, Рагху, Тринабиндху, Яяти, Суряти, Шантану, Гая,
Бхагиратха, Кувалаяшва, Какущха, Нишадха, Нрига, Хиранякашипу, Вритра, Равана,
който накара целия свят да скърби, Намучи, Самбара, Бхаума, Хиранякша и Тарака,
както и много други демони и царе, притежаващи могъщество и власт, и изпълнени
със знание и героизъм, бяха победоносни и непобедими. Въпреки че прекараха живота
си в опити да ме покорят, всички те бяха победени от неумолимия ход на времето,
което ги превърна в имена от историческите хроники. Нито един от тях не успя да
установи завинаги своята власт.“ (Песента на Земята, Шримад-Бхагаватам
12.3.1-13)
Времето постепенно заличава спомена дори за най-великите материалисти. От
друга страна, духовните воини, стремящи се към освобождение от материалните
окови, надмогват властта на времето. Дори да се отклони от пътя си в този живот,
духовният ученик ще получи възможност да продължи оттам, докъдето е стигнал в
следващия си живот, защото на духовно ниво постигнатото веднъж никога не се
губи. Това е доказателство за безкрайната милост на Върховния, който отново и
отново ни дава шанс да Го достигнем. В „Бхагавад-гита“ Кришна казва:
„Тези усилия не са напразни и нищо не се губи – дори най-малкият напредък
по този път закриля човека от най-големите опасности и страхове.“ (БГ 2.40)
„Неуспелият йоги след много, много години прекарани в наслаждение на
планетите, където живеят благочестивите живи същества, се ражда в добродетелно
или в богато аристократично семейство. Или (ако не постигне успех след дълго
практикуване) се ражда в семейство на трансценденталисти, които несъмнено са велики
в знанието. Такова раждане е истинска рядкост в този свят. Когато получи такова
раждане, той пробужда божественото си съзнание от предишния живот и отново се
опитва да напредне, за да постигне пълен успех. По силата на божественото
съзнание от предишния си живот, той спонтанно е привлечен от принципите на
йога, дори без да ги търси. Такъв любознателен трансценденталист се издига
отвъд ритуалните принципи на писанията. Когато един йоги искрено се стреми към
напредък, пречисти се от всички замърсявания и стане съвършен след много, много
раждания и практика, той достига върховната цел.“ (БГ 6.41-45)
