За благотворителността

Просяците, които се скитат голи, тъжни, мръсни и въоръжени със счупени канчета с остри ръбове, показват какъв е плодът от скъперничеството. О, скъперници, когато просяците дойдат при вас и кажат: „Моля те, дай ми“, те ви показват резултата от нежеланието ви да давате милостиня.

***

Много хора вярват в прераждането на душата от тяло в тяло. Между тях има и учени, които в началото са били скептични, но след като са изследвали въпроса, са се убедили от неоспорими доказателства, че доктрината за прераждането е научен факт. Най-известният от тези учени е Доктор Йън Стивънсън, професор по психиатрия от Университета във Вирджиния.

Той описва смайващи случаи с деца, способни съвсем спонтанно да споделят факти от предишен живот. Един от тези случаи привлякъл вниманието на Далай Лама и той изпратил свой специален представител, за да разпита детето и да потвърди истинността на фактите.

Името на детето било Камалджит Коур, дъщеря на учител-сикх от щата Пенджаб в Индия. Един ден, когато били на панаир недалеч, момичето неочаквано поискало от баща си да го заведе в някакво село, намиращо се на известно разстояние. Бащата се изненадал и попитал защо. „Тук нямам нищо – отговорило детето. – Това не е моят дом. Моля те, заведи ме в онова село. Веднъж, докато карахме колело с моя съученичка, ни блъсна автобус. Тя умря на място, а аз имах рана на главата, на носа и ухото. Най-напред ме отнесоха в една близка къща и ме сложиха да легна на пейката отпред. След това ме закараха в селската лечебница. Течеше много кръв. Родителите и роднините ми също дойдоха. В лечебницата не можаха да ми помогнат, затова решиха да ме закарат в Амбала. Лекарите казаха, че не мога да оздравея и помолих близките си да ме занесат у дома.“ Бащата бил изумен, но момиченцето настояло и той се съгласил да отидат до селото, макар да смятал, че става дума за детска приумица.

Отишли в селото и момиченцето разпознало мястото още с приближаването. Посочило къде точно е връхлетял автобусът и помолило да се качат на рикша. След това казало накъде да карат. Спряло рикшата пред някаква къща, за която твърдяло, че принадлежи на бившето му семейство, а бащата, който все още не вярвал на детето, разпитал съседите дали там наистина живее семейство, което е изгубило дъщеря си. Те потвърдили всичко и казали на стъписания баща, че Ришма, дъщерята на семейството, била на шестнадесет години, когато умряла в колата на път от лечебницата за дома.

Бащата много се притеснил и пожелал веднага да се прибират, но Камалджит влязла в къщата и помолила да й дадат ученическата й сним­ка, която й доставила истинско удоволствие. Когато дошли дядото и чичовците на Ришма, Камалджит ги разпознала и изредила имената им безпогрешно. Посочила стаята си и показала на баща си другите стаи в къщата. След това поискала учебниците си, двете си сребърни гривни и двете си панделки, както и новия кафяв костюм. Лелята потвърдила, че всичко това е принадлежало на Ришма. След това Камалджит посочила къщата на чичо си и разпознала още предмети. На следващия ден се срещнала с останалите роднини и когато станало време да се качват на автобуса за вкъщи, отказала да си тръгне и заявила на баща си, че иска да остане. В края на краищата той успял да я убеди да се приберат.

Семейството започнало да съпоставя фактите. Камалджит Коур била родена десет месеца след смъртта на Ришма. Макар че още не ходела на училище, често се опитвала да чете и успяла да си спомни имената на всички съученици на Ришма от ученическата снимка. Освен това винаги искала да носи кафяви дрехи. Станало ясно, че Ришма била получила нов кафяв костюм, с който се гордеела, но нямала време да го носи. Последният спомен на Камалджит от предишния й живот били светлините на колата, с която тръгнали от болницата към дома малко преди да умре.

И така, ако наистина се прераждаме от тяло в тяло, за да изпитаме последиците от добрите и лошите си дела, трябва да сме много внимателни какво правим. Според Ведите тези, които не са давали милостиня в миналия си живот, се раждат като просяци в този живот. Даването на милостиня е задължение на всички, но особено на семейните. Разбира се, човек не е длъжен да дава милостиня на професионалните просяци. Но е негов дълг да помага според възможностите си на тези, които наистина се нуждаят от помощ. Тази помощ може да е различна. Например на просяка на улицата, който проси, за да си купи алкохол, месо и цигари, не трябва да даваме пари, защото той ще злоупотреби с тях. Но може да му дадем чиста храна или дрехи. Пари можем да даваме на светите хора, които имат безупречен характер и съвършено знание и могат да използват всичко в служене на Бога.

В „Бхагавад-гита“ се описват различните видове благотворителност:

„Благотворителност, дадена от чувство за дълг, безкористно, в подходящо време и място, и на достойна личност, е благотворителност в проявлението на доброто. Благотворителност, извършена, за да се получи нещо в замяна, с очакване на резултати или с неохота, се определя в проявлението на страстта. А милостинята, дадена на нечисто място, в неподходящо време, на недостойни личности или без подходящото уважение, е в проявлението на невежеството.“ (БГ 17.20-22)

От всички видове милостиня, най-висша е даването на духовно знание, защото то може да разреши всички проблеми и да унищожи всички страдания завинаги. Ако дадем пари или дрехи, или строим болници или училища за бедните, това без съмнение ще облекчи до известна степен страданията им. Но този вид милостиня не може завинаги да ги избави от бедите. Парите ще бъдат изхарчени, храната ще бъде изядена, дрехите ще се износят, болестта рано или късно ще се върне отново под една или друга форма. Няма материално разрешение за материалните проблеми. Единствената реална помощ за всички страдащи души в този материален свят, бедни и богати, е духовното знание. Когато човек напредне духовно, той се избавя завинаги от всички материални проблеми, защото постига Духовната Вселена и никога повече не се ражда в материалния свят. В „Бхагавад-гита“ Кришна казва:

„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната Ми обител. Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият Моята обител никога не се ражда отново.“ (БГ 4.9, 8.16)